Риба лубина

29 ноември, 2011

Една от най-деликатните риби, които съм яла.

Синя риба е, но няма онзи наситен вкус като скумрията или паламуда, нито пък прилича на сардината.

На български пише в Уикипедия, че се казва лаврак. Нямам представа, това рибарите да кажат. Аз в България никога не съм попадала на такава риба. Общо взето в Бълагрия освен скумрията, цацата, шарана, пъстървата и още няколко вида, малко са популярните риби. От риба и  морски дарове започнах да разбирам чак когато дойдох в Испания, а тук разнообразие, дал господ! 

Гледах я на щанда, радвах й се и си мислех, че няма какво да го мисля. Отворена и на фурна. Рибарката само ме попита:

- Какво да е?

- Лубина, рекох, ама не тази, а тази,не не , тази, чакай малко, ей, тази.

Тук продавачките са търпеливи. Свикнали са на какви ли не идиотии. А аз само като видех, че като я хваща и рибата омеква, значи не е дбре. Очите може да ги прецениш от далече, трябва да лъщят, но как да разбреш дали е стегната рибата или се е разклюцала вече. Кто я хване рибарката, чак тогава се вижда. Ако е като дунапрен, значи не! Ако е здрава и не мърда, е това е моята риба. Така си избрах двечки. И странно, този път рибарката дори не ме попита как я искам. Направо започна да я стърже и да я цепи. Само казах да не ми маха перките и опашката (не разбирам изобщо защо ги махат!?) и девойката отговори:

- Да, да. Знам. Само ти я искаш така. И си права, защото като се опече само го дръпнеш и костите сами излизат.

- Ами, да отговорих, така знаеш къде да търсиш костите, щом има отвън, има и отвътре.

- Аз даже понякога не махам и люспите. Отделят се лесно с кожата.

- Даааа. Ама, ако ти харесва кожата?

- Е, да. Главата?

- Остави я! Трябва на всички да се угоди! Един обича с кожата, друг обича главата, трети хрупките на опашката! Трябва да има за всички.

Слушаше ме и се смееше. Усетих, че разговорът беше интересен и за другите жени наоколо, които си чакаха реда. Тази явно е чужденка, ама откъде ли? Как така обичат главата? А това за перките пък какво е? Е, никой не посмя да се намеси, жалко, можеха и да научат нещо. И аз също.
В Испания рибата се предпочита без кости, без кожа, без глава, абе, колкото по-чиста, по-добре. Да, обаче всичкия желатин се намира в костите и около тях, в кожата и главата. А калция от опашката защо да се хвърля? Като се препече става хрупкава и се яде цялата. Не е обаче нещо обичайно за Испания.

Рибата си беше готова за печене. Е, сега ми дойде вдъхновението!

Направих й легълце от картофи и лук. Картофите обелени и нарязани на колелца, дебели 0,5 см ги сварихме само за 5 минути. Остават полусурови. Така трябва, после отиват във фурната и поемат сока от рибата. Сложих ги надъното на тавата с малко сол, лук, по на едричко нарязан и малко олио (за да хванат цвят, но може и без него. Лубината е мазничка).

Върху така наредените картофи и суров лук, сложих рибките, отворени като книжки.

Сега се вдъхнових още повече!

Изцедих половин лимон директоно отгоре.

Разтопих малко масълце в микровълновата и намазах рибките с него. Поръсих с едра морска сол и черен пипер от мелачката. Нищо друго!

Загрях фурната до дупка!

Чак тогава мушнах тавата вътре колкото може най-горе. 20 минути на  много силен огън и КРАЙ!

Извадих я веднага, за да не си губи сока в горещата фурна. Тя така се отпусна, че си пусна всичкото сокче върху картофките. А те го всмукнаха жадно и останаха доволно разнежени!

Стана чудесна! Нямаше как да се мине без бяло винце. И почивка! Кратка, но задължителна.

В края на краищата в следващите 4 дни няма да ядем в къщи, ще се храним на фестивал. Заслужавахме си днешната глезотийка.