8 март, 2012
Обичам го този празник! Много го обичам!
И си прося внимание и празнично настроение. Днес мъжът се завърна с една голяааама орхидея и ме запрати на седмото небе. Колко й трябва на една жена, малко внимание, целувка и едно цвете. Как не могат да го разберат повечето мъже. Кажи й, че изглежда страхотно, целуни я с цялото си внимание и обич, а ако й подариш и цвете... можеш да искаш от нея всичко. Вместо това, си задават излишни въпроси и се мъчат да разберат жените. Няма нужда! Не искам да ме разбират, искам да ме обичат!
Тази орхидея днес ме накара да се чувствам обичана. Беше ми хубаво!
И пазаруването беше празнично.
Взех едни телешки пържолки, които реших да ги приготвя по една рецепта, която не съм правила от поне 15 години.
Не съм, защото иска време, но е проста като фасул.
Прави се с пържолки от свински врат, но става с каквото и да е друго месо, което иска повече варене. Аз купих от телешки врат, много яко месо, богато на протеини и желатин, само за хора с кекави стави. Запллюх си ги и закрачих към къщи, доволна от идеята.
Направих им нежно разрези на каренца, че да поемат по-добре миризмите. Сложих им разни тревички, сол и черен пипер и ги натупах хубавичко с чука, без да ги мачкам много мнгоо. След това ги минах през брашно, като за паниране, изтупах излишното и ги минах набързо през горещото олио на тигана. Олиото беше много малко, така че нямаше нужда после да се отлива. И както си бяха порозовяли, ги полях с една кутийка бира. Сложих им дафинов лист, няколко зърна черен пипер и едно цяло семенце кардамом, без да го разглобявам. Минах една глава лук през ножа на миксера, за да стане на много ситно, почти на каша, и го изсипах при месото. Така го оставих час и половина, почти два на много слаб огън, едва къкреше. Лукът почти изчезна, сосът се сгъсти от брашното, а бирата му придаде един специфичен вкус на препечена малта. Месото се разпадаше, желатина се топеше, абе, с една дума, предаде се! Едно картофено пюренце и туршията на свеки му наравиха перфектната компания. Хармония!
Беше ми приятно да се върна в спомените си към онези първи опити в готварството.
Тази рецепта я прочетох в една от онези стари кухненски книги, които имат само няколко снимки и много малко обяснения.
Невероятно е как се промениха нещата за 25 години. Никога не съм си мислела, че ще изрека това изречение, същото, което изричаха дядо ми, баба ми, майка ми и баща ми...! Почувствах всичките тези години зад гърба си. Успокоих се. Не е чак толкова страшно. Времената се променят много по-бързо, отолкото отделния човек. Само връщането от време на време назад ни стряска достатъчно, за да не се заплесваме с глупости. Цифрите не лъжат. А времето лети.
Какво богатсво е сега достъпа до каквато и да е информация. На времето, когато аз се учех да готвя, познанието се предаваше от майка на дъщеря. Кухненските книги изглеждаха доста непривлекателно и правеха готварското изкуство да звучи почти академично.
Днешните книги с рецепти са пълни със снимки, коя от коя по красиви и апетитни, даже има такива, които нямат нищо общо с крайния резултат на рецептата, с цената на това да са красиви.
Майка ми обаче, имаше само две готварски книги, но мноооого дебели. Едната беше "Наша кухня", а другата "Наша и чуждестранна кухня". Не бяха от една серия, нямаха даже еднакви рецепти. Приличаха си обаче по едно нещо - и двете имаха повече от 450 страници и рецептите съдържаха много малко обяснения за процедурата и много малко снимки с ниско качество. Все пак говорим за издателство 1974 година.
Едната от тях обаче, "Наша кухня", имаше подробно описани техниките на пържене, печене варене, какви са процесите, които протичат, как се променят различните продукти. Подробно се разглеждаха протеините, въглехидратите, мазнините, витамините и минералите. Начини на хранене, хранителни режими, заболявания, причинени от неправилно хранене и т.н. и т.н. Рецептите бяха просто част от цялата книга. Освен това нямаше как да не се стигне до прочитането на теорията, защото по-късно в рецептите току се срещаше забележка "виж варени теста"или "виж студени сосове". Обясняваше се принципа, рецептите бяха просто вариации на тема.
Страшно полезна книга, особено за човек като мен, който нямаше и понятие от готвене.
Като най-обикновен пубертет, манджите на майка ми ми се струваха прекалено скучни. Зададох си въпроса, не може ли нещо друго да се сготви? И тогава майка ми извади тези две книги, които се превърнаха в настолни, когато се ожених. Изведнъж открих цял един свят, в който въображението е основната движеща сила. Много дължа на тази книга, и като идвахме в Испания си я взех със себе си. Сега като гледам наоколо, основните неща са същите. Обогатила се е информацията, но базата е пак тази. Което ме кара да си мисля, че въпреки че изглеждат страшни промените за тези 25 години, всъщност се променя много повече формата, отколкото същността. Хората сме си същите, бабите и майките ни все още приготвят варен боб и е все толкова вкусен както и преди.
