29 февруари, 2012
Категорично отказах да ходя да гледам спектакли сутринта. Реших да използвам времето да напазарувам разни неща, че се беше свършило сума нещо. Мернах едни скумрии, които бяха толкова свежи, че се облизах като котарак. Сетих за скумрията на скара в България. Замириса ми на море! На черно море. Спомних си за грозните крайплажни капанчета с изкривените тенекиени маси и нагорещените от слънцето столове. Бутилка бира, скумрия на скара или пържена "кривогледа" цаца. В това се състоеше рибното меню за студенти по морето навремето. Имало било и други риби. Не, нямаше! Имаше скумрия и цаца. Толкоз! Ма пък беше вкусно! Мирише на добре омазнена, никога не мита скара. За подправки да не говорим! Сол. Ако има.
Ох, времена...
Спомням си, мъжът когато летувахме заедно за първи път с него, ме пита дали има рибен ресторант.
-Каво означава това?
-Ами ресторант, в който сервират предимно риба, свежа току-що уловена.
Предтсавих си го този ресторант, сигурно щеше да е полупразен. Кой ти яде риба на морето?! Ако ще да мърда! Ядат се пържоли и кебапчета! И салата! С ракията. НО риба???
-Във всеки ресторант можеш да си поръчаш риба. Има. - отговорих не много наясно какво точно иска да ми каже с това "рибен" ресторант.
Отидохме обаче на един много интересен ресторант, на брега, на скалите. И, въпреки интересността си, нямаха друго освен скумрия и цаца. Знаех си аз. Имаха разни рапани, миди, раци, но от рибата беше само това. Скумрия и цаца. Класика. Forever!
Преди много време свекърва ми ми отвори очите за един начин на приготвяне на скумрия. Простичко е, нищо специално. Но съчетанието на подправките си е попадение.
Вегета, чесън, магданоз, розмарин, черен пипер и зехтин. Чесънът се нарязва на много ситно или се начуква. Розмарина също. Изобщо комбинацията чесън и розмарин е страхотна.
Всичко това се омесва заедно със зехтина, може да се добави сок от лимон и настъргана кора от лимон, не му пречи. На скумрийката се правят налкоко разреза по кожата и се залива с тази смес.
Трябва да постои, да си поеме. Поне половин час. И след това се пльосва на скарата. Лепне не лепне, пече се.
И аз днес точно така направих. Само че, за да не ми се цапа скарата, която е по-скоро плоча на ребра, сложих алуфолио. Оставих отгоре повече, за да я покрие, но не я затворих. Не исках да става на пара, а печена. Като дойде време да я обръщам, само я плеснах с едно бързо движение от другата страна. Хич не се мъчих да я отлепвам! После, като постоя, сама се отлепи. И скарата чиста!!! Ха-ха!
Мъжът се нацупи, че съм била направила риба, ама не му обърнах внимание. За детето има къри. Аз си хапнах рибка, а пък той както иска.
И биричката беше добре. Студена. За разлика от тази на морето:)))
