27 март,
2012
Сами сме
днес с детето и е вторник, ден за риба. От вчера остана манджа, така че няма
какво да мисля много. Отидох до най-близкия магазин да купя риба. Харесах си
едно парче сьомга от опашката, разделено на две по дължина.
Мислех си
коя от двете половинки би била по-хубава - тази с костта или без костта. Ясно
е, че тази с костта излиза по-скъпа, защото плащаш и тежестта на костта, но пък
месото около костта е много по-хубаво, отколкото чистото филе.
И така
се бях замислила, че едва чух рибарката като ме попита какво искам. Поисках си
половината опашка, ама искаха да ми го продадат цялото. Ми не ща го цялото! Обясниха ми, че го продават цялото, защото никой няма да иска частта с
костта. Ами аз тозно тази част искам! Може ли, ама ако е половината? Можело.
Бре, сигурно съм изглеждала като последната будала на земята, която не може да
изчисли, че плаща повече заради кокала. Може и така да е. Но пък месото около
костта, за разлика от испанците, не го изхвърлям, а то е най вкусното. А и така
не купувам цяло парче за 6 евро, а само половинка за 3 евро. Харчи се по-малко.
Аз по принцип не съм голям привърженик на офертите 3 за 2 и други подобни.
Защото харчиш всъщнос повече. А на всичкото отгоре натрупваш количества, които
е много верочтно да изхвърлиш, ако не са с дълга трайност. А и като знаеш, че
имаш много и повече консумираш. Не искам да консумирам повече от необходимото!!!
Пестеливо, като баба ми. Като няма, по се стиска човек, а и повече оценява
това, което има. Като има много, се хвърля повече, знам го от опит.
Манджата от
вчера за първо. Лека е и постна. Сьомгата за второ, със зелена салата. И домати
чери. Отиват си. Мислех си да я карамерилизам, но нямах време да я
обезкостявам, махам кожата и режа на парчета. Затова само махнах костта и я
пльоснах така като си беше цяла на тигана. На финала прибавих соевия сос и
сусама да се карамелизира, т.е. същото като карамелизираната, само че на едро!
По-бързо става. Аз си сипах чаша бяло винце за компания на сьомгичката и се
радвах на детето как яде. Идилия, ядем и си приказваме за... простичи неща.
Само двамата.
