12 март,
2012
Мразя да
правя сиропи, сладка, компоти и разни други зимнини. НО, винаги има едно НО.
Синът , докато си хрупаше ягодите един след обед ме попита може ли да се прави
сок от ягоди. Може! Всичко може, само да искаш.
-Ами защо не
направиш?
Айде сега,
защо?! Защото като малка съм се направила и на компоти и на сладка и на
лютеници и какви ли не "буркани" и "шишета". Само докато
излезеше някой плод или зеленчук и се почваше. Буркани, капачки, шишета. Мий,
режи, цеди, нареждай. Помегахме на родителите си и бабите, какво да правим.
Тогава ми се струваше мъчение! Защо да не отидем на село да играем, а да правим
компоти! Но всъщност нямаше много с кого да се играе, защото всички правеха
компоти! Така си беше.
Само че
нещата се смениха. Синът ми, който в живота си не беше пробвал (или и да е
пробвал е било в забравимото му ранно детство) компот от ягоди, изведнъж си
спомни за този вкус и си го поиска. Само заявих, че не може да е компот, че
буркани... Ох! И така, мама какво да прави, запрята ръкави и отваря интернет!
Като я няма папката на мама с рецептите?!
Намерих един
много интересен начин да се направи сироп от ягоди. На студено. Привлече ми
вниманието, защото по този начин се запазват всичките свойства на ягодите, само
се добавя захар, много захар.
Онзи ден
пуснаха евтини ягоди и аз реших, че сега е момента. Щом са евтини, значи не са
много хубави, но пък за сироп ще станат.
Ето и
рецептата:
3 кг ягоди
(измити и почистени) се накисват в 1,5 литра вода. Стоят така едно денонощие.
На другия ден се мачкат (аз направо ги смлях с ножа на миксера, че ме заболяха
ръцете да мачкам) и се прецеждат през ситна марля (аз използвах тух, че тук не
продават такива големи марли). Пак го оставих една нощ да се прецежда.
Днес
сутринта най-после се оформи основата на нещото, което щеше да стане сироп от
ягоди. На литър сок се прибавя 1,5 кг захар. Мноооого захар! Бърка се, докато
се стопи.
И после идва
най-сложното. Да се намерят подходящи шишета в които да издържи възможно
най-дълго време.
Аз си
мислех, че ще излезе много сироп, но се оказа нещо нормално - 4 литра и отгоре.
И вайкането ми около бутилките се обезмисли, защото с изпразването на три
шишета минерална вода, вече имах къде да прибера сока. Водата не се изхвърли,
естествено, но ще се наложи да се потрудим да я изпием.
И днес, след
толкова умуване, мачкане, дебнене, се появи крайния резултат. Сироп от ягоди,
домашно производство!!! Брей, оня ден кекс, днес сироп, взех да приличам на
исктинска домакиня. Боже! Кой би го рекъл преди 20 години!
