понеделник, 19 март 2012 г.

Сами


17 март, 2012


Тази сутрин се събудих с една огромна празнина на мястото на сърцето ми. Детето го няма в къщи. Няма за какво да бързам да ставам, няма за кого да правя закуска, нямам какво да правя...
Боже господи, колко е празно без детето! И празнината се превърна в огромна яма, тъмна и страшна. Изведнъж всичко ми стана ясно. Трябва да се подготвям от сега за този момент, защото когато дойде, ще е късно. И ако не съм готова, ще се побъркам.
Едно дете, един живот. Целият ми живот е той! Сега разбрах какво им е на родителите ми. Толкова години далеч от мен, далеч от внуче, далеч от един фамилиен живот, който им беше отказан. И мен това ме чака. В този самотен сутрешен момент видях, ясно като бял ден, че бъдещето на всички майки, всички родители, е такова. Детето си отива...
Погледнах спящия до мене мъж. И изведнъж сякаш времето започна да бяга бясно напред, сякаш се случваха около мен неща, сякаш всичко бягаше със скоростта на светлината! Само ние продължавахме да стоим в леглото, ей, така на, прегърнати, без да мърдаме. А светът токоло нас летеше!!!
Станах спокойно от леглото и излязох да се разходя из парка. Там нещата си бяха по старому, само дето вече се усещаше пролетта. Птичките се побъркваха да пеят, в реката плуваха вече новото поколение патенца, дърветата показваха пъпките на новата си премяна. Даже плъховете баха излязли на закуска! Гледам и си мисля, че всичко се върти по старому. И всичко си е в реда на нещата. Даже плъховете!
Прибрах се още по-спокойна. И с мъжа ми се целунахме сякаш се виждахме за първи път след сто години! Всъщност така си и беше. За първи път оставахме сами, след толкова време... Една временна самота, която заплашваше скоро да се превърне в нещо много постоянно...
През целия ден правихме "нищо".
Вечерта поканихме едни приятели на гости, заедно да правим "нищо". Реших да направя руска салата, не толкова за гостите, колкото да зарадвам мъжа. Тя пък стана ужасна! Като напук! Нещо я втечни така, че трябваше с лъжици да я ядем. Нищо, пак ще замине.
Нищо не ми вървеше днес, дори ракията.