23 февруари, 2012
Брех, че изненада. Тъкмо се вайках, че утре пак трябва нещо да мисля за ядене, а нямам време. Много репетирам напоследък и само това представление ми е в главата. Хич не ми се готви! Нито ми се занимава с къщата! И посред една такава чуденица и вайканица, се чука на вратата. Гледам, комшийката с тенджера в ръце. Боже! Колко на място.
Била сготвила на мъжа си свински крачета по астуриански, ама се скарали и той заминал на някъде. Тя не обичала крачета и, за да не ги изхвърли бясно в кофата, ни ги носи на нас.
-И това, че съм ги готвила 4 (четири) часа, да му се не види! Аз не ги обичам, не ми харесват, за него ги бях сготвила, ама като замина така, да си гледа работата!!! Вие ги ядете, нали?
-Даааааааа и много ги обичаме. Детето не, ама ние с мъжа, да.
-Е, да ви е сладко.
Гледах и не вярвах на очите си! И на късмета си! Какви неща стават! Аз се чудех как да се спася от готвене, ама не исках за това да се карат комшиите! Но като ги е донесла, няма да ги връщам. Ура! За утре готов обяда!
Опапахме ги. Детето яде други неща, че той с крачетата не се разбират нещо. Аз и мъжът им се насладихме по селски. С чесън. И пресен хляб. Айде, пък дано се сдобрят комшиите. За тяхно здраве! И да ни е сладко!
