26 март,
2012
Понеделник.
Уж било почивен ден за театрите. Ами! Толкова работа се струпа наведнъж, че чак
към 2 часа се усетих, че трябва и да готвя, защото няма нищо за обяд.
И пак
вечният въпрос - КАКВО?
Извадих
набързо всички зеленчуци и тенджерата с бульона от пуешката супа. Само я сложих
на котлона и започнах да режа и да слагам. Патладжан, чушка, лук, моркови,
картофи, гъби. И после тревите - мащерка, риган, юзум. Една консерва от домати
бе прибавена малко по-късно и малко доматено пюре. Постна манджа. Имах нужда.
Размразих
някакво месо за детето. Оказаха се филета от свинската плешка. Добре. Реших да
го направя по китайски начин, само че с бг вкус. Минавам филетата през брашно в
торбичка и ги изпържвам на силен огън, за да не стават мазни. После се режат на
парченца и се припавят към манджата да поврат малко и да си пуснат сока и
гъстината. Манджата беше приготвена без мазнина, така че единствената мазнина
щеше да дойде от пърженото месо. А брашното щеше да помогне да се сгъсти леко
манджата.
Това беше
плана.
ОБАЧЕ.
Пристига сина и ме вижда, че пържа месото. Хлъцна!
-Чакай,
чакай! Оооо, това е вкусно топличко!
-Не е топло,
пари!
-Ау!!!
-Казах.
-Какво ще го
правиш?
-Ще го сложа
в манджата.
-Неееееее.
Ще му се развали вкуса!
И не го
сложих. Оставих го да си отцежда мазнината на кухненската хартия.
Постна
манджа и пържено месо. Хе! Да му е сладко. Обаче полюбопитства да види какъв би
бил резултата, ако ги бях сложила вътре. Топна едно парченце, поразбърка и
опита.
-Не е токова
зле, колкото си мислех, че ще е.
-Нали? Нищо
друг път.
Хапна и
избяга.
Започва да
му се формира вкуса. И това ме радва. Отворен е за нови вкусове, за рискове, за
провали. Ами да! Сега си спомням, че преди много години, беше малък, събираше
погледите на всички в хотелите, когато си слагаше за закуска, чорисо
(испанската наденица с червен пипер) с мед. Измисли си го, пробва си го, хареса
си го и си го ядеше всеки път като имаше случай. За ужас на всички гости на
хотела!
Никога не
сме го спирали. Да пробва, така се учи човек.
