25 март,
2012
Дне беше ден
пълен със задачи и емоции.
Мъжът го
няма, аз имам представление, освен това съм канена и на рожден ден...
А на
всичкото отгоре и часа сменили, а аз незнам! Брех! Ами сега? Кое по-напред?
Подарък ли да приготвям, костюма си ли да стягам, текста ли да преговарям, на
детето ли да готвя, или да простирам, или....!!!... Полудях!!! Точно този един час дето ми взеха,
ми липсваше, за да свърша всички задачи спокойно. Но се справих! Закъснях, но
се справих!
Приятелката
ми пък се беше приготвила като за Гергьовден!
Всичко беше
много вкусно и стилно. НО, но, но, аз имам представление!!!
Преди
представление по принцип не ям. Тежи ми на стомаха и ми изсъхва устата, което
пречи на говора. А днес ми се пада да говоря без да спирам поне 1 час. Как
да стане? Хем рожден ден, хем работа... Че и неделя! И избори! БРЕ!
Толкова не
съм се изкушавала и въздържала даже по време на пости. И непрекъснато мозъкът
ми изчисляваше: какво ям? дали е лесно смилаемо? колко точно да изям, за да не
прекаля? какво има още? а от него колко да изям?... Толкова не съм мислила по
време на ядене ни когато съм била на диета!!! Но нямаше как, налагаше се. И
непрекъснато надничах към часовника. Е, как да се отпусне човек?! Стана време
да тръгвам. Опитаха се да ме спрат за тортата, но нямаше начин. Работата си е
работа. Че ако турнем и тортата, нема да стигна и до утре до театъра!
Избягах!!!
После ми
предстоеше дългата и сложна процедура да се олекоти и малкото дето бях изяла.
Един зелен чай, задължително! Ходене и после загрявака. И много вода! Дъвка
преди представлението, за да не изсъхва лигавицата. Изобщо всички стари
трикове, които знаех бяха вкарани в действие.
И проработи!
Важното е, че не бях прекалила и сега положението беше контролируемо.
Тази случка
ме наведе на мисълта, че наистина с голяма лекота поемаме храната. Стига само
да е вкусна и не се замисляме изобщо, ама изобщо за това, как ще ни се отрази
по-късно. Не е и лесно да преценяваш какво ядеш и по колко да ядеш. А за
самоконтрола да не говорим!!! Ужасно е! Но пък е необходимо. И освен това си
дадох сметка колко време ми е отнело да опозная тялото си, да опозная храната и
готвенето и като последно, но най-трудното, да се възпитам да ям. Минала съм
през какви ли не етапи - на отслабване на всяка цена, на безотговорно
дебелеене, на дълго четене на етикетите и броене на калориите, на лутане в
търсене на подходящата диета, и естествено, на спортуване до изнемога. Никога
не стигах до задоволяващ резултат. Усещах, че истината за храненето все остава
някъде далеч от мен. И все ми беше трудно!...
Тази неделя
обаче, истината блесна пред мен с такава простота, каквато е характерна само за
нея.
Разбрах, че
по принцип знаем малко храната, малко за готвенето и още по-малко за тялото си.
И че свеки ми беше права: СВЕ ИДЕ ИЗ ГЛАВУ!!! (всичко идва от главата). Много
безотговорно се отнасяме като цяло към всичко, което вкарваме в тялото си. В
някои случаи го приемаме като удоволствие, на което трябва да се насладим до
края! В други - просто като гориво,
което е нужно на тялото, за да работи. А понякога като враг, който ни пречи да
се чувстваме и изглеждаме добре. А то не е нито едното, нито другото, нито
трето. А е всико това взето заедно ! Само, че трябва да познаваме тялото си и
да го уважаваме, да мислим за него като за един достоен за възхищение
инструмент, който не само ни служи да живеем, но и да се учим. От всяко малко
нещо! И да се отдаваш на удоволствието, което ни доставя вкусната храна е нещо,
коеот също се учи. Бавно с наслада, без бързане, без лапане, с уважение,
давайки време на всеки вкусов рецептор да усети ролята си в този процес,
давайки време на мозъка да анализира и да се отпусне в сладко вкусово
изживяване. Познавайки и уважавайки процесите, които протичат при най-малкото
"зареждане с гориво". Но пък и не бива да се изпада в крайности. От
време на време по някоя вредна храна, стига да е в контролирани количества,
доствя онова жадувано удоволсвие от "забраненото".
Истината,
както винаги, се оказа по средата. Но ключът е в "Опознай тялото си, за да
го обикнеш". И само едно е сигурно - рецепта няма!
