Моят първи кекс

11 март, 2012

Вчера са мо си отворих устата какво да приготвям за утре и мъжът ми се скара.

-Ти мислиш да готвиш? При толкоз кебапчета?! Жена, не те разбирам понякога!

Офффф... Колко си прав, мъже!... Понякога и аз не се разбирам!

НЯМА ДА ГОТВЯ!!! Неделя е, ще си почивам, ще се занимавам със себе си. Мога да изчистя нещо, ей тъй, за упражнение... Не, няма нищо да чистя. Нищо няма да правя, да видя до кога ще издържа.

Издържах до вечерта. Правеше ми се нещо. И направих две.

За първи път в живота си направих кекс! Звучи странно дори на мен, че досега не съм правила това просто нещо, но си е чеиста истина.

Не си падам по сладките, а по кексовете още по-малко. Сухи са ми. Стоят ми като нещо недовършено.

Миналата година, обаче, свеки направи някакъв кекс, (немска рецепта било, че и името му такова), който беше страхотен. Прави се с много сухи плодове - кайсии, праскови, круши, сливи, стафиди, смокини, фурми, абе, каквото намериш. И, естествено, орехи. Хареса ми. За първи път кекс да ми харесва толкова. Отворих рецептата и гледам:

"6 яйца, 400 г сухи плодове, 300 г захар..." И се уплаших!  Свеки винаги нещо мучка и не прави рецептите баш по рецептите, ама тя има опит в сладкарските работи, аз съм новак. Не й се доверих на тая рецепта. Окуражена от успеха със сметановата торта, извадих страта готварска книга на майка ми, разрових се в интернет да проверя туй-онуй и, от всичко накуп, се получи ето това:

3 яйца, чаша брашно, чаша захар, чаша орехи, чаша сухи плодове, 70 г масло (последното ми, толкоз имах), баклувер, ванилия, лимонена кора и две супени лъжици какао.

Уж трябваше първо да разбия маслото и захарта, после жълтъците и накрая да смеся всичко със рабитите на сняг белтъци. Брашното, орехите и плодовете идваха последни. Аз, обаче си помислих, че маслото е прекалено малко, за да разбивам в него захарта, а и момента с белтъците ми убегна. Забърках го по най-елементарния начин. Яйцата на пяна, после захарта, и после всичко останало. После като се обърнах да прочета рецептата се стренах! Типично за мене, първо правя и полсе чета! Обратно се прави! Карай, стиснах си палци да стане и го бутнах в студената фурна от страх да не го гледам повече.

Стана! Стана, и то как стана! Кекс за първи път! Не било толкоз сложно! Защо имам толкова страх от сладкарството незнам. Не е само страх, изхлежда ми нещо далечно, не за мен. Може би защото не обичам сладко. Но пък моите обичат. И само като си купуват разни бисквити и шоколади и десертчета. Чак ми е мъчно. Усещам, че е нещо, което им липсва. Когато е свеки тук, само като се увъртат около нея да им прави разни сладки вкусотии. Горкичките!... И затова се навих. А и така детето има закуска за училище поне няколко дни. Надявам се!