10 март,
2012
След
вчерашните принцеси, беше повече от ясно, че кебапчетата ще бъдат добре.
Машинката,
слава богу беше поправена и готова за следващи боеве. Разцелувах си го мъжа!!!
Пак ме спаси! Да ми е жив и здрав!!! И пак да ми поправя машинките, които в
моите ръце самички се разпадат. Имам си талант и това е!
След толкова
години проби, най-после кебабчетата станаха също като българските!!! Значи иска
си мазнинка, иначе стават повече или по-малко сухи. Последните бяха добре, но
днешните бяха незабравими. Сочни, ароматни, цвърчащи. Оригинал български!
Даже мъжът
каза, че са по-хубави от българските, защототакива кебапчета там вече няма.
Ееееееееее, бре, де бре! Страшен комплимент!!! Има разбира се, как да няма, но
ми стана кефффф, че го каза. На всичкото от горе го мислеше наистина, от което
направо се разложих.
И както си
му е ред имаше таратор, шопска салата и хрупкави печени картофи. А, и току-що
опечен домашен хляб. Перфектна е тази комбинация. Ако хапнеш хапка кебапче и
картофче, но не хапнеш салата, като че ли нещо ти липсва. Класика си е и това
е!
Какво
празнуваме днес? Нещо, 10 март. Сигурно на някого е празник, защо пък и ние да
не го отпразнуваме?!
Айде,
наздраве!
