25 февруари, 2012
Няма време! Няма време! За нищо нямам време! Днес целия ден сме в локала и репетираме! Довечера предтсвление за приятели, че да отпуснем нервите преди FETEN. Ох, този FETEN!!!!!
Само като го мисля!!!!
Сутринта само имах време да сложа два джолана. Нацепих ги, насложих им риган мащерка, шарена сол, червен и черен пипер и ги запечатих на чугунената тенджера с малко мазнина. Долях вода и ги оставих да се варят. Мисълта ми беше, детето по този начин да има и супа, и месо. А за прясно -домати, ясно. Само му показах тенджерата, навих часовника на котлона и запрашихме с мъжа да бачкаме!
Прибрахме се за обяд, по скоро след обяд, защото детето вече беше обядвало. Милото тези дни съвсем го изоставихме. Ама няма как! Той се оправя! Може би е щастлив, че ни няма да му висим на главата и да го гледаме в устата. Така, да почине малко от нас. А ние кога ще починем незнам! След понеделник! Сега е зор!
Само хапнах едни мекички, дето бяха останали от закуската и айде, пак обратно на бач!
Мина добре, доста добре, но... Иска още работа.
