28 февруари, 2012
Тази театрален панаир поглъща цялото ми време и внимание. Едва смогвам да спретна нещо за детето. Наготвих му едно къри, че го обича, и бял ориз. Имаше и супа. Докато се усетя бях натрупала четири тенджери с манджа. Защо толкоз много? А, да, и соса за спагети за вечеря.
Налепих етикетчета по капаците на тенджерките, да се знае кое за какво е. Че те моите, ако не им го кажеш, вадят хляба, кашкавала и салама! А това, че съм готвила, че има тенджери на плота, изобщо не го виждат. Имам чувството, че само чакат да се каже: "Няма нищо за ядене.", и точат ножовете за колбасите. Може и така да е. Може да им е писнало от готвено. Нищо не казват. Докато мога ще готвя, като ми писне, ще го мислим.
Цял ден ходих, блях спектакли и ядох лошата храна в хотела, от която направо ми се повръщаше. Как може да се готви за такова важно събитие, в толкова реномиран хотел и толкова зле!!! Някаква паеля за първо и едно сухо и безобразно пиле за второ. Тортата за десерт направо миришеше на консерванти! Отвратително! Хапнах, колкото да запълня дупката. И с умиление си спомних за ароматното къри, което сладко сладко си хапваше сина ми в къщи.
Въпреки че на такива места не е толкова важно какво ядеш, а с кого си. Но пък чак толкова зле! Някои даже си поръчваха вегетарианско меню, за да се спасят от мазните манджи, а не защото са вегетарианци. В столовата се събираха поне 400 души, всички свързани по някакъв начин с театъра за деца. Виждахме се с хора от близо и далече, с които не сме се виждали отдавна. В такъв момент яденето трябва да е вкусно, за да подпомага повдигане на настроението, а не да ти се гади. НО ако е лошо, както беше в случая, гледаш да не му обръщаш внимание и разговора да върви.
Вечерта мъжът се обади да пита колко време да се варят спагетите. Боже господи! Пише на опаковката! А и защо да не се опита едно парченце, за да се провери дали са сварени?! Като пиша бележки се сърдят, че съм била много подробна. А като не напиша нищо, почват да ме питат глупости!
Когато се прибрахме късно вечерта и се заприказвахме за това кой как е прекарал деня, се оказа, че за вечеря мъжът е сварил спагетите в тигана!!! Защо в тигана?!
-Ми нямаше свободна тенджера.
-А защо не освободи някоя, да прехвърлиш което е останало от обяда в някоя кутийка и да освободиш тенджерата.
-Айде, ся, ще го мисля! В тигана пак става.
За ставане става, ама... Ох. В тигана...спагети... Ще ме уморят тия мъже. Хич не искам да знам какво става когато ме няма! Нали се оправят! Гладни няма да останат. Аз моето съм си го свършила.
