16 март,
2012
Детето
заминава днес.
Сутринта му
направих за закуска от любимите рошави филийки. Много са прости, но са страшно
ефектни и вкусни, моя измишльотина. На скарата за сандвичи запичам филийките,
на сухо, без мазнина, без нищо. И когато се опекат, ги покривам с парчета
кашкавал, даже не се страя да го стържа. И лепвам отгоре пак скарата. Броя до 5
и отлепвам. Филийките са вече с разтопен кашкавал. На горната част на скарата
обаче, остава един отпечатък от залепналия кашкавал, който бързо, ама много
бързо изстъргвам с нещо дървено. Ако съм много бърза, може да се отлепи като
кожа, изгоряла от слънцето. Но ако не, става на хрупкави трохички. Всичко това
го струпвам върху филийките. Това е то! Просто! Бързо! И много вкусно! Защото
кашаквала е разтопен и дава мекота, а хрупките отгоре гъделичкат приятно небцето
и дават много весел вид на тези иначе обикновени печени филийки. Нарекох ги
рошави филийки, защото изглеждат точно така, сякаш току що са станали от
леглото. За закуска са направо в тон.
Хрупа той
рошавите филийки и се изпращаме. Казвам:
-Ох, сине
какво ще правим без тебе тези дни. Няма за кого да готвя!
А баща му:
-Как да
няма?! А аз?
-Да, бе. За
тебе ще готвя! Нали искаш да отслабваш.
-Искам за
закуска бекон с яйца на очи.
-Нали се
научи да си ги правиш? Направи си ги.
-Е, друго си
е като пипине твоята ръчичка.
-Да, да.
Сине, току виж съм цъфнала утре на обяд в хотела да ти донеса обяда. В канче!
Смеем се и
тримата на глупостите си. Така, със смешки, си казахме довиждане и приятно
изкарване! Заслужило си го е детето.
За обяд
имаше да се доизяжда много нещо от вчера. Аз заявих, че няма да ям месо.
Нещо
последък хич не ми се яде месо. Даже като го гледам и ми става лошо. Май съм
вегетариянка. Хе! Не може да бъде! Аз, дето ще се сджафкам с кучетата за
кокалите! Но е така, не ми се яде. Все си представям разни страхотии, като
например, как тази пържола е от еди коя си част от тялото на еди кое си
животно. И че това може спокойно да бъде част от моето тяло. И ми става гадно!
Все едно ям нещо живо, нещо, което е част от мен самата! Уффф, гадости! Онзи
ден дори не можах да се спра пред щанда за месото, виждах само трупове! Какво
ми става?! Добре, че тези мисли ми минават само от време на време. Иначе моите
ще се окажат в затруднено положение.
Днес, обаче
реших да им се отдам спокойно. Зеленуците от вчера, както си бяха опечени с
треволяците и нарязани на две на три, само ги презатоплих във фурната. Доопекоха
се. После в чинията само ги нарязах и ги залях с кисело мляко и счукан чесън.
Идеята ми дойде от тиквичките и патладжана, че ги имаше повече. Много обичам
патладжан с кисело мляко. И какво като този път има и лук, и чушки, и моркови?
Ще се лиша от този любим вкус? Не! Всичко в кюпа! И стана супер. Две чинии
опатках! Без хляб! Мехлем за душата!
Ще се
повтори.
