14
март, 2012
Няма
го детето. И обяд няма да има. Направих нещо, колкото за мезе за обедния
аперитив. Хич даже и не седнахме на масата. От рибата от вчера беше останало
месото около костите. Малко е,
става само за супа и ... Аперитивчета!
Хрупкави,
пърженки, само за здрави стомаси! Почти като моя.
Риба, на
ситно нарязани останалите от вчера миди, соев сос, сол, черен пипер, малко
нишесте, за да слепне. Купих си от китайския магазин едни кори за така
наречените уон-тон. Приличат на равиолките, само дето са много по-тънки и
нежни. Няма толкова яйце според мен. Незнам.
Но понеже ги продават готови хич
не се и замислям какви са, просто им слагам нещо, което е останало от някой ден,
прибавям подправки и, или ги пържа най-безотговорно, както стана днес, или ги слагам на пара, или сварени в супата!
Двамата с
мъжа, седнахме покрай печката, сипахме си по чаша винце и това ни беше обяда.
Така де, като е толкоз врендо, поне да е малко. Нещо днес с много малко се
нахраних. Хич не ми вървеше хапката. Защо ли? Вкусно беше, много вкусно даже.
Може би защото детето го нямаше. Седяхме, приказвахме си и мезехме. Като двама
пенсионери...
