18 ноември, 2011
Като е болен човек, хич не му е ни до ядене, ни до мислене! А като има и работа...Кое по-напред?!
Днес свеки се зае да готви, ама и тя се зачуди. Е, как да не се зачуди човек? Всеки ден трябва нещо да се измисли! Аман! И тя, така зачудена, ме пита:
- Да взема едно пиле и да го опечем, а?
- Ми, добре - отвърнах - както искаш!
Купихме пилето. Тръшнахме го на плота и свеки взе да го превърта насам натам.
- Да го мушна пак на шишето?
- Еми, де да знам. Онова другото беше голямо, това е малко. Знам ли?
- Е, няма.
- Що не го резнеш откъм гърба и - в тавата.
- Ох, незнам... Айде ще го резна...
Не е лесно да мислиш какво да готвиш всеки ден! Особено ако искаш да е нещо различно, да не е все едно и също.
Пилето резнато откъм гърба е един от най-адекватните начини за печене. Защо ли? Ами, защото се обръща с кокалите нагоре и гърдите надолу. По този начин филенцето става сочно и не изсъхва. Фенера действа като естествена защита против изпаряването и така всички сокове остават вътре. Просто нещо, но резултата е коренно различен.
На мен лично винаги ми е било проблем бялото месо, става сухо, и трудно се преглъща. Това е една от причините бутчетата да са предпочитаната част и всички да се карат за тях. Аз обаче, след едно кулиарно предаване, намерих най-после решението.
Проблема е в това, че месото от бутчетата и от гърдите се приготвят за различно време. Гърдите искат малко време, бутчетата, колкото повече - по-добре. Как тогава да спасим бялото месо да не изсъхва?
Това е начина. Разрязва се откъм гърба и се пльосва с гърдите надолу. Може да се направят и няколко разреза на бутчетата, за да се изравни времето за приготвяне, но не е задъжително.
Подправките са по желание и най-вече по настроение! Най-вече по настроение!
Та, значи свеки го резна, мазно го с чевен пипер, сол и малко "смес за кайма". (Какво като е за кайма? И пилето става на кайма, в корема.)
Като се върнахме от репетиции, пилето ни чакаше готово!
Каква обаче беше изненадата? Свеки не го беше сложила с гърдите надолу, а нагоре. Еххх, свеки, ЗАЩО?
Верно, кожичката беше хрупкава, но месото безвъзмездно ми напомни на печеното пиле от детството ми, на което винаги му оставахе бялото месо в тавата и трябваше почти насила да го изядем.
Казах, че е станало"малко" сухичко и що го казах?! Милата така се стресна. Толкова се беше старала да се опече добре! Беше му сложила и чушки на половинки, и мандаринки, и картофено пюре беше направила и една чудесна супа.
Абе, ние сме й смисъла на живота в момента и тя се раздава до дупка!
Понякога човек ТРЯБВА да премълчи истината! И каква истина? Истината има толкова много лица! За свеки хич не беше сухо!!! Коя съм аз да й казвам?
Еееехх....извинявай, свеки...супер е!
