петък, 11 ноември 2011 г.

Мазни изкушения


9 ноември, 2011

Защо най-врендата храна е най-вкусната? Харесва ни мазничкото, хрупкавото, пърженкото и още един куп храни, които са вредни, тежат на стомаха и се пълнее със скоростта на светлината.
Нямам представа, но е факт.
Знам, че е ужасно, знам, че е направено с какви ли не отпадъци, но пусто, така хубаво мирише, особено прясно опечено, че изкушението е голямо.
Тук са типични едни много малки хлебчета, котио са пълнени с испанското им чорисо, т.е. сурова наденица, ама не е подправена с чубрица, като нашата, ами с мнооооого червен пипер. И е много мазно.
Иначе хлебчето си е хлебче, само че бременно с това парче наденичка. Така се и казва, "бременно хлебче".
Дне бях решила да си дам разтоварващ ден, само на плодове. Имах репетиции и, за да не остана на сухо минах през магазина да се заредя с плодове. Те пък тъкмо опекли хлебчетата!!! Ужас!!!
Ако не са прясно опечени, някак си мога да се въздържа, но така ароматизираха целия супер, че носът ми ме заведе право на щанда с хляба и без да се замислям си купих 4. Много са мънички, на две-три хапки се изяждат, НО 4???!!!
Лаком толум!
Нищо, казах си, днес друго няма да ям! Даааа, обаче това чорисо така разяжда, че трябваше да се боря с апетита си още известно време. Що ми трябваше на вълка в устата да влизам!!!
Слава богу поне стомаха ми не каза БУМ!!! Обикновено чорисото не е от кое знае какво качество, като всички млени и пълнени неща, дето не се знае какво е слагано вътре и стомахът ме се окиселява толкова силно, че после с дни не мога да угася огъня. Но днес издържа!
Вечерта като се прибрах, свеки беше направила от всички останали манджи една и беше много вкусна, но аз се държах сериозно за плодовете! Е, с изключение на 3-4 лъжички манджа и три парчета дробчета, и две хапки кренвирш, и половин филийка хляб, и.... Да му се не види! То пак стана много! Уж малко, но като си гладен, по-добре да не пипаш, че иначе се получава такова хаотично ядене, че ти струва няколко кила усилие после! Трябваше да се напия първо с вода, и после да посягам към манджата...
Хем ги знам тия неща, ама на! Дяволът никога не спи!