Кулинарен БУМ Нежни дробчета, броколи на грил, проста торта и царевични питки

7 ноември, 2011

Днес си беше истинска кулинарна експлозия!

Започнахме кротко, уж ден за фибра. Броколите вече се бяха скапали от чакане да им дойде реда. Перфектната комбинация е броколи и сирене.

Когато за първи път ядох този зеленчук беше така преварен, че нямаше никакъв вкус, приличаше по-скоро на безформено зелено пюре отколкото на зеленчук. Веднага беше зачеркнат от списъка на продуктите "годни за употреба". 

ОБАЧЕ, когато започнах да се интересувам по-задълбочено от кулинария, се запознах с китайския начин на готвене и веднага започнах да го прилагам към всичко, което ми се изпречваше насреща.

Най-важното в тази техника е уважението към продукта, т.е. максимално запазване на вкусовите му качества. От пътуванията ни по Азия, разбрах какво точно се има предвид.

Това особено важи за зеленчуците. Никога, ама никога, нито в Китай, нито в Хонкг Конг, нито в Тайван, се срещнах с толкова преварени зеленчуци, както ги приготвяме в Европа.

Зеленчуците са пълни с витамини и фибра, бъкат! Защо да се унищожават, като природата ги е дала да ги използваме?

Сурови не са много привлекателни за повечето хора, но ако леко и за много бързо минат през силна температура, с много малко мазнина, тогава си пускат всичките сокове, захарта се карамелизира (особено тези, които съдържат повече захар, като червените чушки, лука и морковите), а подправките ги превръщат от стари моми, в привлекателни млади момичета.

Трябва да хрупкат! Не са недоварени, не трябва да се варят до забрава! Трябва само да се изтъкне красотата им, а не да се маскират!

Така пробвах и с отречените броколи. Само за 5 минути на пара! Не повече! Да хрупат! И после се поливат със сос от сирене, поръсват се с настърган кашкавал и се запичат на грила (на горната част на фурната) само за 10 минути.

Стават приказни! Който не е свикнал с вкуса на полусуровите зеленчуци, сигурно ще рече, че са недовършени. НО точно там е целият им чар! Не го вярвах. Пробвах и се уверих, че китайците са прави!

Соса от сирене е простичък. Днес реших да го направя по-гъстичък, за да не се стече по броколите,а да напомня на бешамел. Една супена лъжица царевично нишесте в малко прясно мляко, разбива се да не е на топки. Слага се на котлона и се бърка докато се сгъсти. Бързо се добавя още мляко, ако започне много да се сгъстява. Става за нула време! Прибавих малко сметана, крема сирене, малко натрошено фета сирене (това дето имитира българското) и малко пармезан.  Може да стане гъсто - вода! Или мляко.  Днес трябва да е гъсто. От подправките му сложих черен пипер (че много ме вдъхнови резултата), индийско орехче и, по идея на свектрвата, настърган хрян, който придаде леко пикантен вкус.

Натрошено сирене, заливам със соса и накрая стърган кашкавал, малко пармезан и червен пипер. Ей, това остана за снимката!

Отдавна не съм готвила пилешки дробчета и днес им дойде реда. Най-ги обичам на плочата. Преди, когато бях още неопитна готвачка им слагах бира (или вино), лук и ги варях до безкрай, докато не изчезне онзи горчив вкус на бирата. Напоследък се отнасям по-нежно с тях.

Чугунения тиган-плоча е супер инструмент в такива случаи.

Загрях го добре, намазах го с олио, и поръсих морска едра сол върху му. Така приготвен терена, дробчетата направо се стряскат и се свиват като попарени. Целият им сок остава запечетан вътре. А те самите са много нежен материал, за да се малтретира дълго и настойчиво. Стават бързо! Отвън си хващат коричка, а от вътре остават сочни. Нищо общо с онези сухи дробчета във винен сос, който сме яли по кварталните кръчми навремето!

Стават нежни и добри. Тук заедно с дробчетата продават и сърчицата. Преди години се чудех какво да ги правя. Заделях ги за супа. Все пак месото на сърцето е по-яко и иска повече топлинна обработка. Докато един ден ги резнах, за да се отворят и смело ги пльоснах на плочата да правят компания на комшиите дробчета. Не им трябваше повече отколкото на самите дробета, и останаха сочни, за моя най-голяма изненада! Морската сол на плочата, не знам защо, но има такова запечатващо действие, че всъщност месото, което има повече вода (каквото е пилешкото например) и по-малко фибра (например филетата), се приготвя в собствения си сок. А дроба има мнооооого вода! Като се вари дълго му се изкарват всички сокове и остава само жлезата, която си е фибра. Сухо, сухо и безвкусно!

Обядът беше лекичък и бързо след това избягах на рисуване.
Като се върнах, ме чакаше една голяма шоколадова торта. Свеки беше запретнала ръкави, отворила тетрадката с рецепти и ударила пръста на една рецепта, която никога не е правила. Май ще я оставя за друг път, че днес много манджи се събраха. Свеки откакто разбра, че си водя записки какво ядем всеки ден, се възпали и започна да си преглежда рецептите.  Вече има дълъг списък с рецепти и мисля, че що се отнася до десерти ( аз хич не си падам по тях, но момчетата ги обожават) ще се дебелее!!! Яко!!!

За вечеря на сина се чудех какво да му правя. Дробчета не яде, кърито вече свърши, аман от печени филийки. Имам някакви сухи остатъци от колбаси, какво, какво?... Астуриански тортос! Те вървят с всичко! Имам и царевично брашно, оригинално от тукашния район.

Правят се лесно и бързо!

Замесва се малко вода, около чаша, със царевично и шепичка бяло брашно, малко сол и туй то! Прави се тесто, което лесно се манипулира. Мокрят се ръцете и се правят малки топки, колкото кюфтета, които се сплескват и се нареждат на един лист прозрачно фолио. Всъщност процедурата е по-сложна, но отнема много време. Прави се с влажна кърпа между двете длани, бла, бла, бла... Аз я опростих. Наредих питките по фолиото на разстояние една от друга. Отгоре ги покрих с друг лист фолио и ги минах с точилката. Стават бързо и резултата е същия! Защо да е сложно като може да е просто?

Астуриянците тук ги пържат в много олио и тогава се подуват като бухти, даже си имат дупка посредата. Но аз като не съм привърженик на пърженото, извадих плочата и намазах я с олио и айде, пак старата рецепта! Не се подуват, но пък не са толкова мазни! Айде да си пазим здравето и на децата ни, все пак!

Отгоре им се слага каквото си искаш. Аз слагам още когато се опекат от едната страна, директно в тигана. Така топлината прониква и питките поемат целия мирис на това дето им тежи отгоре. Па, зор си е! Стават най-добре със сирене, всякакъв вид кашкавал, кайма, яйца, зеленчуци, минали през тигана, какво ли не!

Ето днешните. Поеха всички остатъци от колбаси, като им напомниха смисъла на съществуването им.

Дне си беше готвашки ден! Дано утре даде почивка...