неделя, 6 ноември 2011 г.

Китайски оризови ролца


6 ноември, 2011

Обожавам ги! Това е вкусно, здравословно, леко ядене, което има толкова версии, колкото количествени и качествени комбинации могат да се направят от всички съществуващи продукти.
С месо или без месо, с риба или морски плодове, с яйца или кайма, винаги стават не просто вкусни, а изключително вкусни.
Беше ми останало малко бяло месо от онова безкрайно "пиле на трон" и си го бях заплюла за китайски ролца.
Много приличат на пролетните ролца с една съществена разлика, правят се от оризови платки, не от пшеничени нормални кори.
Аз им казвам китайски, въпреки че са всъщност виетнамски, но са толкова популярни в цяла Азия, че е все едно как ще се нарекат. Сигурно само на китайците няма да им е все едно. НО нищо от това няма да промени това, което са си - Оризови ролца.
Днес ги направих с нещастното пилешко месо, зеле, моркови и нищо друго.
Загрях тигана, намазан с олио, сложих месото, да замирише на печенко, след това прибавих зелето и морковите. Може да се направи с червени чушки, лук, гъби, зелен боб, в какви ли не комбинации. Важното е зеленчуците да пускат водичка и да са ситно и надълго нарязани. Чушката и лукът по правило пускат и захар, така че става леко сладникаво. Не му пречи! Само с домати не съм ги пробвала, че биха станали много водни, но не пречи да се пробва, какво пък!
Днес реших със зеле, защото ми писна от зелева салата в последно време, а имаше още в хладилника. Зелето и морковите са класическа комбибнация, зелето пуска доста вода, поне така очаквах.
Когато всичко се затопли и започна да придобива леко сготвен вид, му прибавих настъргания пресен джинджифил. Веднага замириса на китайско! Пресния джинджифил е вълшебна подправка. Има хора, които не го понасят, но аз не си представям азиатско ядене без него и соевия сос.
От подправките сложих и една смес, която се нарича "Five Spices", т.е. Смес от 5 подправки, която се продава в азиатските магазини, но може да се постигне и в домашни условия. Съдържа анасон (на цвете), канела, бял пипер, черен пипер и джинджифил. Улеснението е, че го има приготвено и с балансиран вкус.
Прибавих половин лъжичка, колкото за миризма. Малко соев сос придаде характер и засили вкуса на цялата смес. Оставих го да се задуши още 2 минути и беше готово да се завива на ролца в оризовите плаки. Важно е зеленчуците да са хрупкави, а не като за манджа.
Тези оризови кори се продават също в китайските магазини. Само трябва да се накиснат за 30 секунди в гореща вода, за да омекнат и да може да се работи с тях. Слага се плънката и сезавиват на плътни ролца. Тавата, в която се слагат трябва да се намаже леко с олио, защото залепват. Оризът е лепкав.
Могат и така да се ядат, с някакъв сос (соев например), могат да се направят на пара за 5 минути, могат да се изпържат в много и силно загрято олио, всичко може!
Аз ги пека на плочата. Намазвам чугунения тиган с малко олио и загрявам добре. Пека ги докато не продобият онзи златисто-кафеникав вълшебен цвят. Само трябва да се внимава да не се допират едно до друго, че залепват от ориза. Оризовата коричка набъбва и става хрупкава, замирисва на печенко! Чудесно!
Когато се опекат могат да се залеят с какъвто и да е сос от готовите, които продават в азиатските магазини, а може да се направи домашен от соев сос, оцет, ситно нарязан чесън , малко захар, ситно нарязан пресен лук, захтин, люта чушка, пресен джинджифил, каквото душа иска!
Само се намазват с този сос отгоре, за да си го поемат, а после, ако са сухички, се топва в същия този сос и се лапва, внимателно, за да не се окапе човек. Соевият сос оставя петна!
Тази версия на китайските ролца си е лично мое откритие. Стигнах до нея с опитвания и провали. Но резултатът е чудесен, наистина!
Е, не ядохме само ролца, имаше и супа и къри с ориз, но аз се залепих за ролцата и не можах да отлепя, чак срам ме хвана! А мислех, че ще са много и щях да ги замразявам! Не сварих!