21 ноември, 2011
Днес свършихме доста късно с репетициите. Но пък бяхме доволни!...
Казахме на свеки, да не ни мисли и като се върнахме намерихме хладилника, фурната, всичко, празно!
На жената й беше писнало! Всеки ден приготвя ядене и все остава. Едно пиле, три дни го преправя! А нас, ту ни има, ту ни няма. Как да се ориентира човек? Яденето не може безкрайно да се прехвърля от чиния в чиния и от тава в тенджера.
И днес, най-после, беше приготвила нещо, което се беше изяло, най-после!
ДА, ама пристигаме ние. И тя се шашна милата!
- Не ми казахте нищо...
Трябва човек да е много внимателен с възрастните хора. Стават чувствителни и се връзват на най-малката глупост. Првят я голяма и значима.
Искат с цялото си същество да угодят на децата си, но пусто, децата им вече не са деца и си мислят, че са много, много големи хора. И родителите им са станали .... Не, просто са поостаряли малко. Само малко... С 30-40 години!...
Нещата се сменят и ние също.
Родителите ни не са вече онези всемогъщи фигури, които ни пазеха от всичко и всички, без дори да си даваме сметка. Родителите ни са уморени. От годините ли, от тревогите ли, кой знае?
Но не са онези, които ги помним. А и защо да са? Нищо не е вечно!!!!! НИЩО!!!!!!
А толкова сме свикнали с тях, токова сме се срасли с тяхното съществуване, толкова добре ги познаваме, че не си даваме сметка за дълбоките промени, които също са настъпили в тях.
Да, можеш да го разбереш, но само тогава, когато ти самия минеш през това. А всички минаваме, няма как! Само че тогава вече е късно! Безвъзвратно късно........Някои сме остарели, а други са съвсем остарели. Или вече ги няма...
И аз се питам в този момент: Колко е нужно, за да бъдеш малко любезен, малко внимателен, малко учтив? НИЩО!!! Едно броене до 10.
А идва синът, бащата, мъжът и пита:
- Има ли супа?
- Няма - отговаря свеки - Да направя?
- Е, сега като няма, няма да правиш. (Ах това, "сега като няма" Що не каза просто НЕ?!)
- Ама искаш ли?- пита и слага тенджерата на котлона.
Добре, че я видях.
- Остави - казах й- Не се притеснявай.
- Ама, иска...
- Нищо не иска. Ще ядем какво то има. Ето, една по-богата салата, има малко пиле с ориз (онова пиле!!!) И сме готови.
- Ама всеки ден правя ядене, и все остава.... А сега, какво да правя?
- Изпуши една цигара и почивай - й казах и край на разговора.
Слуша ме. И аз я слушам. Добре, че е така. Иначе щеше да има много .... наранени души.
А няма смисъл.
За утре каза, че ще ни сготви сарми с кисело зеле.
Да са ни живи и здрави родителите! Още много години!
