20 ноември, 2011
Цял ден бачкахме! Репетиции, репетиции, единия болен, другия крив, ама нали трябва да се използва времето...
Най-голямата емоция днес беше свързана с ГЛАДА!!!!!!!!!!
Допуснах най-глупавата грешка, грешката на гладния човек!
Цял ден почти не хапнахме нищо, някакви мезета, набързо, между репетициите. Върнахме се в къщи, докато му пийнем по ракийка да се поуспокоим и да си поговорим каква работа сме свършили, то стана 10.
А, бях направила хляб сутринта, че детето да има за сандвич утре.
"Айде да пробваме хляба", някой си изкряска и трупове мъртви литнаха завчаска. Един грабнал чорисо, друг наденица, трети незнае ни какво е грабнал!!!! Такава лудница настана! Бясно ядене!!! С пресен домашен хляб.
Хич не се усетих кога съм изяла цели две филии! С разни там други неща.
Знам какво се прави когато си гладен, но гладът е по-силен от каквото и да е знание!
Пада ти пердето и не можеш се позна! Глад, майка, ГЛАД!
После съжалих, естествено, но беше късно, много късно...
Аз обикновено не вечерям, а сега се натъпках и то точно преди лягане, стомахът ми се възпротиви и трябваше да го убеждавам дълго време, че се е заблудил, че е само илюзия, ама не ми повярва:
- А тези мазни говежди наденички, и те ли са илюзия?
- Да!
- Да, бе, да! А това чорисо (пак наденичка, ама испанска!)???
- То беше само малко, забрави го!
- Забрави го ти, аз не мога.... Махай го отук!!!Как да работя в тези условия?! Вечер, храна, мазно, искам неустойки!
- Айде бе, работи...!
- Няма.
- Моля те!
- Няма!
И не пожела да работи. Разката ми фамилията.... Е, не е за първи път, да ям гладна. И да се заричам, че повече няма да правя така!!!!!!!!
Да, до следващия пристъп на вълчи инстинкти!
Глада е мощно чувство, само когато го изпита човек, разбира що за животно е.
