вторник, 8 ноември 2011 г.

Сьомга на тиган с капак


8 ноември, 2011

Днес нещата бяха прости. Във вторник по магазините се носи прясна риба и обикновенно в този ден от седмицата правя обход на всички рибарски щандове и си харесвам нещо прясно и еффтино!
Със свеки се уговорихме, че тя прави супата и картофеното пюре, а аз се заемам с рибата.
Имах работа около ценъра, та след като свърших можах да сменя обичайните магазини за други и да намеря една прясна и еффтина сьомга (еффтина, щото беше на оферта!) на резенчета. Удобство е, че я продават готова, изчистена, нарязана, само да я пльоснешна тиганчето и готово!
Сьомгата е много деликатна риба. Има наситен вкус, но като почти всяка риба, ако малко се разсееш и се улееш в печенето става суха и си губи вкуса поне на половина.
Днес реших да използвам тигана на мама. Този тиган си е истинско чудо. Има си капак, който затваря перфектно и по този начин всички сокове остават вътре, за да помогнат на рибата да стане на пара. Сауна, го наричам аз. Не е подходящ за високи температури, както чугуна, но пък и затова резултатът е различен. Днес бях спокойна и доволна от свършената работа , така че оставих чугуна да си почива. Имах нужда от нещо леко и спокойно, като мен!
Загря се тиганчето намазано със зехтин, ръснах му малко морска сол, пуснах вътре едно клонче розмарин (това защото ми се откърши от саксията и трябваше да го използвам). Веднага отгоре рибката.
Сьомгата е мазна риба и тоз час започна да пуска мазнина, сок, какво ли не! Не го затапих, защото исках да хване коричка. Но тигана е толкоз своеобразен, че не позволява високи температури. Трябваше да се примиря, че коричката ще е почти никаква. Обърнах я и захлупих, 2 минути на сауната и после дойде момента да сложа малко сусам, черен пипер, соев сос "Heinz" и изключих.
Соевият сос от тази марка има повече захар от китайския и незнам защо, но сьомгата много го обича. Любов, какво да ги прави човек!
И така, днес обядът беше, както казва свеки, първа лига.  Бързо, лесно, вкусно и много здравословно!
И излезе само 8 евро за четирима ни. Остана едно парченце за снимка, че докато готвя хич не се сещам да снимам, а след това обикновенно остава...каквото остава!