27 ноември, 2011
Сутрешното предствление мина чудесно и се гордея с резулата. В такива случаи, направо му иде на човек да лети. Не можех да си сваля усмивката от лицето!!!!
Толкова бях щастлива, че изобщо не се обидих на безвкусния пълнен патладжан, който ми сервираха в ресторанта. Така и не разбрах с какво беше пълнен! (за да отбележим втората премиера отидохме на ресторант с едни приятели от Белград, които дойдоха да ни гледат представлението)
За второ, освен че чакахме доста, ни изненадаха с едно телешко, което май трябваше да е сочно, ама се оказа толкоз сочно, че едва се ядеше. Беше почти сурово! Айде, моето уж беше печено, ама и то едва се дъвчеше. Е, като се готви за повече от 20 души няма как да бъде добре, просто влизаш в конвеера и давай напред!
Не, не обичам да ям на ресторант. На всичкото отгоре плащаш безмислено скъпо!
Десертите обаче бяха интересни, имаше някакъв крем-карамел от сирене със шоколад. Звучи странно, но беше доста вкусно. Нямам представа как и от какво беше направен, но ми се хареса!
Както и да е, запълнихме дупките и бързо минахме към фазата "на кафе и сладки приказки".
И тогава, както става обикновенно, когато приказките са много приятни, излизат наяве истини, които не би и заподозрял в други обстоятелства.
Въпросът беше как трябва да се пие ракията?
Сръбската част от компанията твърдеше, че:
- Ракията се пие с мезе, не със салата.
Българската част на компанията се държеше за салатата, и не се даваше!
- Как ракия без салата?!
- Салата? Не! Да не сме крави? - обиждаха се сърбите
- Е, ако няма салата, ракията не върви! - убеждаваха българите
Е така станаха балканските войни!!! Това са важни различия! Съществени!!!!!
- Мезето трябва да е мезе, месо, а не салата.
- Мезето е за виното, не върви с ракията!
- Море, не върви!
Даааааааааа... Ясно е като бял ден! Никакви велики сили не са били способни да направят това, което е направил този важен спор за това как се пие ракията! Е, така стават войните!
Балканските!
