13 ноември, 2011
Днес единствената емоция свързана с манджа, беше подреждането и надписването на подправките ми.
Обожавам подправките! Треви, семена, корени, всякакви видове смеси. Където пътуваме, друго може да не си купя, но подправки, задължително! Имам интернационална колекция. И тези шишенца, пълни с аромати заемат достойно място в моята кухня. Почти централно!
Мразя стилажите за подправки, събират много прах и трудно се почистват, затова ги държа в едно чекмедже, което се изкарва докрая и е доста удобно. Единсвеното неудобство е, че когато търся някоя подправка, трябва да изкарвам шишенцата едно по едно, докато го намеря. Днес най-после намерих време да реша този проблем. Направих си етикатчета, принтнах ги на компютъра и ги залепих на капачките на шишенцата. А, така!
Бобът стои търпеливо на котлона, чакайки момента за обяд и аз мога да се забавлявам с тази задача цяла сутрин.
Неделно спокойствие......................
Заслужила съм си го, какво пък!
