4 ноември, 2011
Обичам такива дни! Тия дето започват с получаване на пари! Твои си пари! Дето си си ги заработил!
В нашата професия е така - нямаш, нямаш дълго време и после изведнъж, изненадааааааа!
Сега сме по-спокойни. Странно какъв ефект имат парите въру живота на хората. Хич не е странно, от ясно по- ясно е! Има пари - има човек, няма пари - звяр!
Да видим докога, до следващата дупка.
Както и да е, тази новина беше като мото на деня и под нейното влияние се засилих към магазина с едно единствено намерение: да купя едно бон филе (или малка рибица), за да го отпразнуваме.
Бон филето е чудесно месо. Както и да го направиш все излиза хубаво. Важното е да е прясно.
Пробвала съм го по много начини. Пълнено, на скара, на тънки филийки, на дебели филийки. Винаги става много вкусно.
Днес като вдъхновение ми дойде да мешам подправки.
Отворих си магичното чекмедже и направих пауза.
Всяка подправка носи свой смисъл и енергия за човекът, който я използва. Интересното е, че всичко е индивидуално и дори е свързано с моментното състояние на готвача. Дори да е по рецепта. В подправките ако сложиш от това или от друго повече или по- малко, нещата се променят. Важно е обаче да направиш връзка с тяхното излъчване, с това което готвиш, с чувствата, които изпитваш В МОМЕНТА, и със хората, за които го правиш. Всичко това води до създаването на нещо неповторимо, защото е плод на МОМЕНТА, а моментите, колкото и да са много са винаги различни.
Черния пипер е кралят на подправките, без него като че ли нещо ми липсва. Носи огън, енергия!
Индийското орехче е като танцуваща индийка, отдалече и по малко.
Кардамомовото семе е като сандък със съкровище, отвориш го, а вътре, съкровище :)
Кимьонът излъчва страст, но не бива да се прекалява, че убива всичко.
Куркумата е като мъдра баба, знае много, дава яркост, лекува.
Кориандърът дава свежест, но спокойна, без много емоции като ментата.
Риганът е като полето, иска ти се да дишаш да дишаш и никога не ти стига!
Пикантен червен пипер, сякаш дава живот на всяко ядене. И цвят!
Това беше цялата фамилия която се погрижи за аромата на бон филето днес. Счукано в моя чукалник от камък, с който много се гордея, на фин прах.
Прибавих и една лъжица царевично нишесте, за да запечата месото. Наложи се да резна рибицата на две, за да ми се събере в чугунения тиган. Оставих го да си почива така докато не му дойде времето да бъде полято с няколкокапки олио и лепнато на загрятата на сухо плоча (тигана, де). Когато си хвана коричката от всички страни го мушнах в загрятата фурна за 10 минути, изключих и го оставих още 5. Покрих го с фолио да не изсъхва.
Почина си вън от фурната още 10-ина минути и го нарязах на дебелички филийки.
Утопих ги в сосчето. Дето си беше пуснало и стана ха чудесни. Така целия аромат от подправките се впи в месото, което от своя страна си беше запазило сочността. Не беше сухо! Нито безвкусно!
Идеалната комбинация!
Убихме се от удоволствие! И всичко това само с една малка рибица.
Това доказва теорията ми, че вкусната храна, ако е достатъчно вкусна, не може да се яде в големи количества. Сигналите, които изпращат подправките към мозъка са толкова ярки, че бързо се стига до усещането за ситост.
Нито е люто, нито е силно, нито една подправка не беше доминантна.
Перфектния баланс!
Е, верно е, че предястието също си каза думата.
От вчера бях заделила 4 парчета риба. Тази сутрин само ги нарязах на филийки и ги полях със смес от сол, сока от почти цял лимон, малко чрен пипер за характер и малко зехтин. Всичко това го разджубурках в едно малко бурканче и полях рибата с него. Както си беше сурова, да се маринова.
Преди да седнем забърках една студена "салата", нещо като севиче. На едричко нарязан лук, печени чушки (от бурканче, че по-бързо), маслинки и мариновани краставички. Класика! Добавих малко сол и лимон и стана СУПЕР МЕЗЕ за ракийката.
Чукнахме се за наше здраве и за деня, който ни донесе толкоз спокойствие, ако ще и временно да е!
След обяда отворих бутилка страхотно червено вино и изведнъж атмосферата, доби един блажен вид, отговарящ на вътрешното ни състояние.
Да, добре, че не всеки ден е такъв, иначе нямаше да го оценим.
Айде наздраве!
