12 ноември, 2011
Този боб беше уговорен още преди време. Искаше мъжът да се похвали на майка си! ТОЙ как готви боба!
Е, добре.
Предния път, без да искаме, открихме най-добрия начин за готвене на този уж прост, но доста своеобразен продукт. Колкото къщи има по света, три пъти повече рецепти за боб има. И всеки път става различно.
Мъжът още от вчера се подготви. Накисна го за 6 часа във вода. Той набъбна кротко, мислейки си колко ли голям може да стане. Не му се даде възможност да разбере. Беше сложен на котлона. Този път няма да е постен! Мъжът купи едни кокали останали от тукашния испански хамон. Имаше доста месо по тях, но много сухо. Значи иска доста варене. Първата вода я изхвърли. Така се почисти от мръсотиите, че кой знае къде и колко време е висял. След като се почисти се прибави към боба и започна варенето. Докато се загряваше му бутна и останалите продукти - доста лук, един морков, чудеше се дали да сложи червена чушка, но се отказа. Беше решил да сложи и чорисо, онази червена испанска наденица, та щеше да стане много чушкено. Айде, без чушка!
По същата причина се отказа и от чевения пипер и от доматеното пюре. "Много ще стане, рече, стига му!"
Така боба вря по-малко от час и беше оставен да си почива до утре. Т.е. недоварен.
Какво се случва за този половин ден докато си чака реда. Набъбва, но бавно. Така бобчетата остават цели, а си поемат всичкия вкус от бульона. Повече време изисква, но пък резултата е страхотен. Днес само го затопли бавно и славно на котлона и той се върна към живот. Добави му подправките, малко вегета, юзум, даже и чубрица. Стана супер!
Още вчера ми беша казал:
- Жена, ти сега за този боб ще трябва да направиш един хубав хляб.
- Немаш проблеми, мъжо!
И се захванах за хляба още тази сутрин.
Правенето на домашен хляб не е никаква философия. Едиснствено важно е да не се бърза и да си почива повече време.
Беше изчислено обядът да е готов към 2 часа, така че, запретнах ръкави и започнах. Реших да го направя по по-бързата процедура. По принцип тестото трябва да се вдигне два пъти. Първия път втасва, а втрория път, пак втасва, но без бъглеродния двуокис вътре. Така казват специалистите. Аз обаче, реших да съкратя процеса. Първо забърках маята на кашичка с щипка захар и изчаках да се надигне. Така ме учеше мама, че от една страна се проверява дали е добра маята, а от друга страна се събуждат животинките и започват да си хапват брашното. Като шупна го пребърках и така, няколко пъти. Това отне около половин час.
Хлябът този път беше замесен само от бяло брашно. А за количеството на брашното се ориентирам по количеството на водата. За 350 грама вода, отиват към 700 грама бяло брашно. С интегралното и овесеното е по-различно, те поемат повече вода и пропорциите са по-различни.
Дори не си правя труда да тегля брашното. Колкото поеме! САМО че, когато го замесвам, още докато е гъста каша, бъркам бързо, много бързо, да се слепне, да стане лигаво, еластично. Така скорбялата става като дъвка и тестото става много леко и еластично. Поема и по-малко брашно, така че не тежи, а става пухкаво.
И още нещо, много важно.
Когато чета рецептите, почти винаги пише, "брашно, колкото поеме", или "докато спре да лепне".
МОМЕНТ! Какво значи "да спре да лепне"? Тестото трябва да лепне, затова е тесто! Ако се сложи толкова много брашно, че наистина да спре да лепне, става тежко и трудно се вдига. Това е основния проблем, например, когато се меси тесто за козунаци. "Слага се брашно, докато спре да лепне"! НЕ! Слага се брашно, за да не залепва по ръцете, но малко по малко, шепичка по шепичка. Най-важното е не "да спре да лепне", а да се меси бързо, чевръсто. Почти никога не спира да лепне! Ако се случи, значи е доста тежко тесто. Козунакът няма да се вдигне достатъчно, а хлябът ще стане як, степав. Толкоз за лепненето.
Маята.
Някои слагат цяло пакетче мая. Аз слагам много малко - 5 грама, до 8. Не повече! Просто го оставям да втаса повече време. Когато има повече мая, има опасност да не се консумира всичката и тогава остава един леко киселикав вкус. Който има чувствителен стомах, хлябът с много мая може да го подразни и да му се появят киселини.
Така че, колкото по-малко, толкова по-добре! Ма иска повече време? Ми на му време! Час, час и половина, докато се нарасне два пъти, а може и повече!
Така де. Замесих тестото и тогава се случи нещо неприятно. Една нищо и накаква глупост развали сутрешното съботно спокойствие. Една малка и глупава семейна кавга! Така се ядосах, че взех да блъскам тестото по плота с всичкия си яд! Аз по принцип си го блъскам, за да омекне, поне 30 пъти, но този път направо го утрепах от бой! Бой, бой, бой! 30 пъти, и после още 30, и още!!! Докато си излея всичкия яд! Пак не ми мина, но поне се поуспокоих малко... Месенето на хляб е чудесна антистресова терапия. Винаги когато нещо ми е криво или не вървят нещата, или просто ми е тъжно, хващам брашното и маята и замесвам хляб. Невероятно е как хлябът поема всички отрицателни емоции, всички нерви отиват на кино, а ако си и поплачеш, супер! Случвало се е. И после се се чувствам като нова!!! Истина е! И колкото повече му говориш, толкова повече се успокояваш и става винаги хубав. Изповед и молитва... Това е истинският хляб.
Днес се ядосах и реших, за да се успокоят нещата, да му сложа маково семе. Успокояващ хляб!
Като го замесих, го растелих на кора, не много тънка, поръсих го с маково семе и го навих на руло, като баница, и после самото руло - на охлювче и в тавата. Отгоре - пак маково семе! Да има спокойствие! Оставих го във фурната на 30 градуса, покрит с влажна кърпа и избягах със свеки от къщи. Забравих го......
Остана така час и половина. Като се върнахме, беше станал висок, висок. Явно добре му се беше отразило блъскането! Само включих фурната на МАХ и айде, готово. Като събера времето, което е нужно за замесването на един хляб, не е повече от 20 минути. Чакането е повече. Но ако го забравиш, най-добре. Живее си спокойно във фурната и е щастлив! Докато не се опече. Е, тогава е истинска фиеста!
Мирише из целия вход на прясно опечен хляб, да се пукат комшиите.
Хляб и боб! По просто не може да бъде!
Мъжът се представи достойно, беше толкова доволен и щастлив, че едва-едва се справи с втората чиния. Наситен вкус, сериозна манджа! Кокалите от хамона си бяха казали тежката дума. А хляба така успокои нещата, че след обяда не спряхме да се майтапим и да се смеем. А, така!
Браво, мъже! Пак да сготвиш! От мене хляба!
