23 ноември, 2011
Едно от любимите ми яденета! Свински крачета.
Обожавам уши, крачета, изобщо всичко що има мноооого сухожилия и хрущяли. Там се включват и кокалите, джоланите, всичко, което има много желатин.
Някъде бях чела или чула, че желанията за едно или друго ядене са израз на това, от което има нужда тялото. Т.е. ако ти се повръща от прясното мляко, много възможно е да имаш алергия или непоносимост към него. Ако внезапно ти се прияде нещо сладко, почти сигурно е, че ти е паднало нивото на кръвната захар. На мен ми се случва често, а съм противник на сладкото във всичките му видове. А за шоколада да не говорим, не ми е приятен и това си е! Затова пък ме побърква прясно опечения хляб или каквито и да са закуски, тестени, разбира се:( които от своя страна са си също захар, чиста и то! Явно тялото ми по този начин компенсира липсата на захар.
Тялото си знае, само трябва да го слушаме. Без да се прекалява с количествата и наслаждавайки се максимално на любимите вкусове. Все пак яденето освен гориво, е и удоволствие! Също както и секса! В края на краищата провокират отделянето на един и същ хормон - допамин. Хе, хе!
Да, удоволствието от храненето е много важно, (също както и удоволствието от секса!)
Та, историята започна още вчера.
- Свеки, браво за сармите, страшни бяха!
- Да, а ща че мо сутра? ( превод: "а утре какво ще правим?")
Е, умрях си от смях. Ами да! Добре го измислихме за днес, а утре?
Това е въпрос, който всяка жена, която се грижи за храната за семейството си (освен ако има късмета мъжът да се занимава с това, но тук става въпрос за болшинството) върти в главата си всеки ден!!!!!!!!! Всеки божи ден!!!!!!!!!
Отворих фризера и що да видя? Крачета!!!
- Айде! Утре детето го няма за обяд (а той не обича крачета), ние имаме сутрешно представление, така че, свеки ти си на ред! И крачетата! Решено.
Пак заточихме зъби и нокти...
Избачкахме се сутринта, връщаме се, а крачетата ни чакат във фурната.
- Хич не съм ги и пробвала! 5 часа са там, не може да не са станали!
- Охооооооо! 5 часа!.... Айде да ги почваме!
Бяха станали по-сочни отколкото очаквахме. В смисъл че имаше повече чорбичка. Може би се дължеше на алуфолиото огоре, което запазва всичката вода в тавата, а и беше сложила бая зеленчуци - мноооого лук, зелена и червена чушка, малко доматено пюре и чаша вода . Що се отанся до подправки, попитах:
- Какви подправки сложи, свеки? Много е вкусно.
- Аз много добре се оправям вече с твоите подправки. Отварям чекмеджето, слагам очилата и подред.
- И какво сложи? Помниш ли?
- Чакай да видя и ще ти кажа.
- Ама вземи си очилата!
- Ей, да!
Слага очилата и започва да вади шишенцата: босилек, мащерка, розмарин, магданоз, дафинов лист. Айдееееееееее...
- А черен пипер?
- Даааааа! И Вегета. А, да, и това. Пише да е "buena" и аз го помирисах. Хареса ми и го сложих!
Залях се от смях!!!!!
Ставаше въпрос за "hierbabuena" , което преведено от испански е ЮЗУМ, или джоджен. А буквално преведено означава "хубава трева" или "трева хубава". Ама свеки хванала само "buena" и й било достатъчно да го прибави към целия букет от треви. Па да! Щом е "buena"!
Ех, свеки!!!!!! Добре се посмяхме заедно!!!!! А после като й казах, че е просто юзум, съвсем изпопадахме!
Истината е, че откакто си подредих и надписах шишенцата, в къщата изведнъж настъпи просветление!!! Досега бях единствената, която се ориентираше в тези безбройни шишенца от международен произход, но откакто им сложих етикетчета, и то отгоре, нещата съвсем се промениха. Свеки, която е доста предпазлива с тревите, се осмели да слага от всичко.
Единственото препядствие е езика, на който са надписани. Има на български, на искапнски, на английски... Зависи от къде са. Ако е "Юзум", но е от Испания , пише "hierbabuena", защото испанския и българския юзум имат съвсем различна миризма. Същото е и със мащерката. "Tomillo" е испанската, а "мащерка" си е българската. Да, ама свеки откъде да знае???!!!!!
Голям смях падна!
Както и да е, крачетата успяха да бъдат увековечени със снимка, въпреки вълчия ни апетит. По време на яденето приличахме на кокошки, снасящи яйца на висока скорост. Само че, вместо яйца плюехме кокалчета на ситно.
Аз бях на седмото небе!!!!
Сухожилия, хрущяли, огризване, делириум!!!!
Може би затова с кучетата се разбираме така добре. Мога с часове да огризвам, само да е кокал! Оставям ги като облизани! Никакъв материал не ми убягва.
Това ме връща на темата за нуждите на тялото. Моето явно има нужда от желатин. Просто ме подлудява! И доказателството за това е, е че наистина имам проблеми със ставите, а желатина е основната необходима съставка за подмазването им.
И така, днес се заредихме с необходимата доза желатин и смях!
Това последното ни се отрази много добре! Чист допамин!!!!!
Ето още една снимка, която мъжът каза, че ако е за снимка, трябва картофите да са подредени.
Май са подредени?!
