Кебапчета по домашному

17 ноември, 2011

Философията на кебапчетата не е сложна, само зависи от месото. Това прави задачата сложна. Най-подходящото месо е свинската плешка.

Преди години, при едно от завръщанията ни в България, попаднахме на едни кебапчета, които бяха съвършени. Не беше заведение, беше една комбинация от масераница и скара бира. Кебапчетата се правеха в самата месарница. Тогава така ми харесаха, че хванах месаря да го питам от какво ги правят, че да си направя като се върнем в Испания. Отговорът беше:

- Няма да можеш да ги направиш в домашни условия.

- Защо?- питам

- Защото искат много месене.

- Имам мъж! - отговорих - Той ще меси!

- Еми, добре, но е важно месото.

- Какво е месото?

- 50 % гърди, 25 % плешка и 25 % джолан. Важно е да се смели ситно и да се меси много, за да се разнесе мазнината.

- Ще пробвам! - рекох амбицирана.

Като се върнахме в Испания, първата ми работа беше да намеря добра месарница. Да, но тук не искат да мелят гърдите, защото ги продават с кокалите и трябва да се отделят, което си е допълнителна работа. А за джолана да не говорим, и дума да не става! Нещат да го минават през машината, защото се задръствала от жилите. Брех, да му се не види!

От толкоз мерак да си направя кебапчета, си купих и машинка за мелене на месо. Сега вече се появи светлина в тунела!

Тази седмица бяха пуснали плешки на оферта, само цели ги продаваха. Но месаря много любезно ми отдели кокала и кожата. Така, че работата значително намаля. Бяха си там и джолана, и бута и плешката. Само гърди не сложих, че не исках да са много мазни. А и нямаше. Няма пълно щястие!

Минах всичко това през мелачката 3 пъти на едрото ножче, че само то не се задръства. Сложих много кимьон, малко ким, малко кориандър и малко черен пипер. И сол, естествено. Сега дойде ред на мъжа и неговите мъжки ръце. 

Голямо месене падна! Турнах малко сода бикарбонат, за да станат по-сочни.

Оформих ги и ги бутнах във фризера. Излязоха 30 кебапчета, истински празник!
И днес дойде реда на 10 от тях да се наредят на скарата и да си покажат качествата.

Станаха като истински! Без мазнина, чисто месо! И изобщо не бяха сухи. Истина е, че не ги държах много на скарата, за да не си изгубят соковете. Температурата беше яка и така се запекоха добре. Отвън на раета, от вътре със сокче. Както си требе!

Най-после, след толкоз години, се научих да правя кебапчета!!! Но пусто, много работа! Ама са кебапчета, каквито никъде не можеш да си купиш!

Пак ще направя!