3 ноември, 2011
Вчера най-после се сложи край на пилето!
Признавам си, че остана едно мако парченце бяло месо, но не е страшно, защото отдавна ми се ядат китайски ролца и скоро ще направя.
Има дни, в които имаш чувството, че всичко в къщата свършва. Тогава правиш дълъг списък и се чудиш от къде да започнеш. И аз така. Със списъка в джоба се отправихме със свеки по маршрута.
И не щеш ли в магазина ме чака една риба, прясна-прясна. Пишеха я Бонито, което е малкия брат на риба-тон, но беше всъщност беше неговото още по-малко братче. Щото е от средиземното море, не от океана. Бабите около мен, бяха много разочаровани, че не е Бонито (все пак цената му беше смешна, 3 евро килото), но пък пресният му вид привличаше и рибките бързо си намираха стопани. Моята беше една големичка, почти две кила! Почистиха ми я, но ми я остявиха цяла. Още не бях решила как ще я приготвя.
Занесох я в къщи, допочистих я и запалих цигара да помисля...
Рибата тон и цялото й съсловие, са сини риби с много яко месо. Опасността при тях е да прескочиш момента да ги извадиш и тогава стават много сухи и неприятни за ядене.
Значи нема да е на фурна. Фурната изсушава и освен това трудно се следи момента на изваждане.
За пържене и дума да не става, защото в нашата къща почти не се пържи. Още по-малко такава прекрасна риба!
Наистина прекрасна! Разрязах я по дължина, отделих гръбнака, после внимателно всички останали кости. Резнах всяка половинка на две по дължина и всяка четвъртинка на по 3. Получиха се едни розови парчета. Точно 12 на брой. 8 от тях щяха да заминат за тигана, останалите на карпачо. За утре за мезе.
Най- добрия начин за приготвяне на синя риба е на плоча с много малко олио. Всъщнос най-добре зехтин и най-добре да се намаже рибата с него, а не да се слага на тигана. Слага се сол и черен пипер, капва се зехтина и нежно се овалва рибката.
Тигана (добре е да е хубав тиган, с незалепващо дъно и капак, аз си имам "тигана на мама") се загрява на сухо до 160 С и се слага рибата винаги първо откъм страната на кожата. По този начин първо се разтапя мазнината, която е под кожата и се образува филмче между месото и тигана, което не позволява да се залепва месото. Печенето трябва да е кратко. Месото трябва да се извади полусурово! Звучи подозрително, особено за хора, които се ужасяват от вкуса на суровото месо.
След като се месото запечата от всички страни, тигана се сваля от котлона, захлупва се и се оставя, поне 10-ина минути да почине.
Стана чудесно! Никога досега не бях улучвала момента, все ми ставаше сухо. Плашеше ме точно момента със суровото месо. Днес обаче бях смела! Казах си, че трябва да се преглътне тази точка и да се изчака да почине месото колкото трябва. Т.е. Така се довършва процеса на готвене, но се използва температурата на самия тиган и на рибата. Задушаването също е важно, така сока не се изпарява, а остава в тигана, а докато почива даже може и да се върне обратно! Ако рибата не се е стегнала, си го поема пак.
Една от най-сполучливите ми сини риби! Не!
Най-сполучливата!
С бяло винце и салатка....ох, животът понякога е толкова хубав...
