11 ноември, 2011
Две жени, от които едната е свекърва, другата - снаха! И двете в една кухня!
Може ли да мине без инциденти? Ами, може...
Едно единствено условие! Положително настроение!
Днес на ред бяха патладжаните. Бяха замислени за мусака, но незнам как такa стана, че сменихме идеята за пълнени. Лодчици!
Купих едно парче свински врат, което ми смелиха в магазиа и го тръшнах на плота.
Бях замислила да ходя да побачкам, но едно, друго, трето и ... "докато отида трябва да се връщам!". Айде, за следобяд ще остане, тъкмо по-спокойно.
САМО ЧЕ, бях казала на свеки, че ще готви тя! Ами сега? Как да се сместим две жени в кухнята без да си пречим?
Когато се случи нещо подобно, обикновено изникват проблеми. "Аз така го правя!", "Ама защо така го направи?" И един куп подобни. Дължи се на простия факт, че всяка жена има свой собствен неповторим ред, своя собствена неповторима логика за това как се прави това или онова. И колкото повече държиш на своя ред, на своята логика, толкова по-сериозни сблъсъци могат да се появят.
И ние така започнахме. Първо казах:
- Дай аз да направя супата, а ти си се занимавай с патладжаните, за да не се бутаме на едно място. Обаче и това не е решение, защото винаги ти трябва мивката точно тогава, когато и другата е там. Така че, се разпределихме по зони на работа.
- Ти изчисти патладжаните - рече свеки.
Аз окупирах зоната около мивка, а свеки около котлона. Заработи!
После, започнахме да се питаме една друга коя какво мисли за това или онова, как го прави тя, как го правя аз. Имаше диалог. И чувство за хумор. В нито един момент никоя не се опита да наложи своето над другата и не се разсърди, че не се прави по нейния начин. НО за това човек трябва да се настрои. Че не е единствен и не е единствено прав! Нещо, много присъщо за мъжете например!
Аз се заех да изпразня патладжаните, свеки се зае с плънката. По нейния си начин. Който е много по-различен от моя. НО какво от това? Например, тя първо слага всички продукти в тенджерата и чак тогава включва котлона. Без олио! Така продуктите повече се варят и нямат онзи вкус на печенко, но пък е по-здравословно. Сложи крачетата от гъбите, които останаха да чакат за утре или вдругиден да се напълнят с нещо. Големи са, грехота да не се използва! Сложи малко червена, малко зелена чушка, лук и когато всичко се затопли и започна да се поти от горещина, турна и месото. Попита ме какви подправки да сложим. Мииии, мушнах носа в тенджерката и ме лъхна мириса, на гъбите, на лука, на месото. Да!
Чубрица! И мащерка! И червен пипер! И доматено пюре! И черен пипер! Изключихме и напълнихме патладжаните, без малко да забравим патладжана от дълбаенето. Накълцах го на ситничко и го прибавихме отгоре ей, тъй, на сурово. Попитах:
- Не искаш ли да го минем и него през тигана?
- Ми, няма нужда, нали отива всичко във фурната.
Да, права е. И така може!
Никога не съм го правила така, защо пък не! Накрая всичко отива на едно място, както казваше дядо ми, в тумбака!
Хич не настоявах, нито ми стана криво, нито се притесних за крайния резултат. Като готвим двете, нека сме двете!
- Не искаш ли да сложим сиренце, свеки?
- То после, като се запекат доматите.
- Ами, аз четох една рецепта и там върху плънката се слага натрошено сирене и после доматите. Така доматите пускат сока си върху сиренето и става на сосче. А после, отгоре пак се слага кашкавал. Ако искаш да го пробваме.
- Ами, добре, аз така не съм го правила никога, давай!
Ей, че е хубаво като има диалог! Има и разбиране! Аз тебе, ти мене!
И се получи нещо много интересно. Коопродукция!
Майната й на манджата! Всякак може! Нали всичко отива на едно място! А ако има сговор, манджата не може да не стане! Не е възможно!
Защо ли? Защото яденето е като хората, които го готвят. Ако се разбират и се слушат, и манджата слуша. Къде ще ходи?
Резултатът беше много по-добър отколкото си представях. Готвенето трябва да е забавно, да не е очаквано, да е пълно с емоции! Когато готвя сама, имам пълен контрол над целия процес и резултатът е долу-голе очаквания. Но днес се получи нещо коренно различно. Нито аз, нито свеки знаехме накъде отива, защото аз предложих едно, тя друго и така резултатът беше изненада и за двете! И то много положителна изненада. Беше много интересно и забавно изживяване.
Две жени, една манджа! Можело значи!
