25 ноември, 2011
Днес имаме представление след обяд. Трябва да сме бързи с яденето.
Имах да върша разни неща преди обяд и забравих да кажа на свеки тя да се заеме с обяда. А тя милата не смее да направи нищо, ако не й кажа. Толкоз ли съм я уплашила, незнам! Аз не съм от най-тактичните хора, каквото ми е в главата, това ми е на устата. Но като че ли с времето започнах да ставам по-внимателна. Преди години, този ми недостатък ми се струваше начин да бъдеш честен, но по-късно разбрах, че има безброй други начини да не лъжеш и да не нараняваш хората. Трудно е да се контролира човек! Но се учим!
Та, днес се връщам от обиколката и съм готова за ... И гледам яденето го нямаааааа!!!!.... Ами сега? Добре, че вчера по грешка размразих едно пликче с месо, което мислех за пилешки филета, пък то се оказа обескостени пилешки бутчета. Е, какво да се прави, ще измислим нещо.
Свеки беше направила супата, картофките бяха минали през микривълновата и бяха готови за препичане на плочата.
Само липсваше салатата, която стана бързо, и да се пекне пилето.
Този начин на приготвяне на пилешкото е много бърз.
Може всичко да е приготвено предварително и да чака във фризера или хладилника. Обезкостено, нарязано на малки парченца и поръсено с подправките.
Седи си кротко и чака своя момент. Освен това, когато е нарязано на дребни парченца, по-лесно се размразява, в микровълновата за 2-3 минути. Спасява положението когато трябва много бързо да се направи нещо за ядене. Така стана и днес. Бързо накълцах месенцето и го поръсих с подправки. Една смес от колумбийски произход, която не е нищо друго освен една смес от кимьон, кориандър, чесън на прах, черен пипер, куркума и още разни други неща. От голяма помощ ми е, когато трябва бързо да се действа. Ръси и бегай!
Е, като загря тигана с малко, много малко олио, изсипах хапчиците да се зачервят. Не им трябва много. Аз си ги опитвам от време на време. Така знам кога са перфектни. Тогава само ги заливам със соев сос, овалвам ги и ги махам. Трябва веднага да се ядат. Вкусът е коренно различен.
Ами днес нямахме много време за мислене, изядохме ги бързо-бързо и айде, да радваме децата на Испания!!!!!
Така може да се работи!
