10 ноември, 2011
Днес пак се репетира, но преди да замина за залата минах през магазина да купя материал за свеки. Чудех се какво, какво? Имаше риба, прясна и евтина, ама не стигна до мене... Имаше и друга, ама не беше прясна. Няма да я купувам тогава! Колкото и евтина да е! Влязох в другия магазин по маршрута. Свинското на оферта, ама не ми се яде свинско. Пилетата грозни! Телешко скъпо и иска много време! А и е много яко месо. Уффффф, мразя този момент когато се замислиш и се зачудиш КАКВО ДА ГОТВЯ ДНЕС????
И изведнъж, просветление! Пуешки бутчета! Страхотно месо, евтино и здравословно. Всичко това на едно място не се среща при други продукти. Купих три, да има! Струваха ми само 4, 75 евро, 1,2 кг. Ако остане, няма страшно, нещо ще се измисли.
Тръшнах ги на свеки и й казах да прави каквото иска с тях. Ще се видим на обяд!
Беше ги приготвила класически. Печени на фурна с малко водичка, намазани само с червен пипер, сол и малко горчица, за да омекнат по-добре. Каза: "Три пъти ги обръщах!" И бяха станали чудесни! Беше им прибавила и картофки на финала. Класика!
Ех, добре си е като има кой да те отмени в кухнята, можеш да мислиш и за други неща.
Все гледам, че мъжете се чудят какво им е на жените в главите, как мислят, защо действат така както действат, за какво си говорят, когато са сами? Скоро и синът ми ми зададе подобен въпрос. Явно им е проблем!
Ами за какво?
Отговарям за себе си. За това как да си организирам деня, че да стигна за всичко. Кое да направя първо и кое после? За кое ми трябва повече време? Как да похарча по-малко пари? Кога да сготвя и какво??? Как изглеждам? Как да сваля вечно излишните 3 кила?!
Работата е винаги на второ място, на първо е детето! Мъжът обикновено се оправя сам, но не бива да стои без ангажименти, че почва да мисли глупости. Трябва да се намери време и за къщата, и за себе си, и за приятелите. А когато сме само жени, НИКОГА не си говорим за мъже! Ако случайно излезе темата, то е за да се уверим за сетен път една друга, че всички сякаш са правени от калъп. Това е то! Но си ги обичаме и се грижим за тях, като "другото дете". Може би не във всики семейства е така, но с колкото жени съм говорила, долу-горе сме на едно мнение!
Може би затова толкова неистово имаме нужда понякога от топла дума, от усмивка, от нежност, даже от една красива лъжа, за да ни откъсне от кълбото мисли, които винаги бушува в главите ни. Тези малки и уж незначителни жестове, които ни отлепят от земята и ни карат да летим, да се чувстваме обичани и ценени!
Колко му трябва на човек? Малко. А на жената още по- малко! Само да е от сърце!
