Китайска манджа от каквото има

28 ноември, 2011

Що да се хвърля, като може да се използва?

Докато имахме куче незнаех какво е това да хвърлям храна. От малка беше научена да яде каквото и ние, даже понякога и по-добре от нас. Току попаднеха остатъци от някой ресторант, е тогава беше празник, беше най-щастливото куче на света!!! По онова време нямаше много кучешка храна, а каквато имаше не беше по джоба на една студентка. Кучето беше немски дог и ядеше достатъчно много, колкото един човек долу-горе. Тогава и детето беше малко и си искаше своята манджа. И аз, върл противник на консервираните храни за деца, готвех по три-четири пъти на ден по най-малко 3 манджи. Една за нас, по няколко пъти на ден за детето и вечер за кучето. От всички обелки от ябълки, картофи, лук, остатъци, ако има някакви кокали, изрезки от жили или месо, бульони от какво ли не. Тогава си мислех, че по икономически причини храня кучето си както се храни прасето на село.

Добавях й разбира се отгоре витамини на прах и рибено масло. Грижех се нищо да не й липсва. И въпреки това изпитвах чувство на вина, че не мога да й дам най-доброто - онези специални кучешки храни. По-късно, от време на време, като се видехме малко с парички или по време на пътувания, й купувах суха храна или консерви, но не ги харесваше и това е то! Беше си свикнала да надушва какво ядем ние и да усеща същия вкус в нейното ядене. Тогава така си го обяснявах и съм сигурна, че е част от обяснението.

Преди няколко  месеца видях един документален филм за това от какво и как се правят кучешките храни. Боже мой!!!! Какъв ужас!!!! Царевица и миризми на това и онова!!!

Е чак тогава ми стана ясно защо кучето ми не искаше да яде тези скъпи храни! Че кое куче яде царевица?! Ако го свикнеш от малко, може би! Но никое куче след като опита кокала, няма да иска да се върне към царевицата. Не са прости жовотните! Никак даже! Тук в Испания никой не си храни кучето с кокали. Било нездравословно за животните???!!! Не я разбирам тая цивилизация!

Сетих се за тези дни, защото много често ми се налага да сглобявам яденето за деня от няколко други яденета. Нищо не хвърлям! Само преминава от един вид във друг!

Та, днес свеки извади всичките останали манджи в хладилника и каза:

- Мисля че е най добре да спретнем едно китайско. Така всичко ще се изяде!

- Права си, свеки! Давай, кълцай!

Китайския начин на готвене е гениален!!!

Бърз, здраволсовен, икономичен, лек, лесен за храносмилане... Мога още да продължавам.

Само гледам в хладилника да има винаги, ама винаги, достатъчно зеленчуци. От най-различни цветове. Защо? Ами, освен, че е шаренко и красиво ( цветовете също възбуждат апетита), открих, че ако цветовете си подхождат, вкуса също. Например, червени чушки с гъби е чудесна комбинация (червено и странния сиво-бял цвят на гъбите) , или пък домати със сирене (бяло и червено), спанак със сирене( зелено и бяло). Изобщо контрастите са както цветови, така и вкусови. Интересно е.

Свеки наряза на ситно (колкото хапка) каквото имаше: зелен боб, лук, морков, тиквичка,  червена чушка. Загрях тигана с малко олио (винаги слагам от половин до една супена лъжица) и, айде зеленчуците един по един вътре (по реда на това колко вода съдържат, лука например е последен, морковите първи). не се пържи, задушава се в собтсвения сок. И не трябва да омекват. Напротив! Зеленчуците трябва да са хрупкави. Така са най-ценни. Не са сурови!
После малко сол, за да се поизпотят малко. Следваше малко вино и подправките, от които задължително джинджифил. Може да се добави цвете от анасон, канела, черен пипер, куркума, чесън на прах или пресен. Куркумата е повече за къри. Сега е ред на соевия сос, оцета и захарта (все по лъжичка) и бульон. Най накрая се прибавя нишесте, размито в малко вода. Чак тогава прибавих изоставените обезкостени и нарязани на хапки пилешки бутчета. Само да се стопли за 1 минута и изключих. Ако зеленчуците са готови нарязани, цялата процедура трае около 7-8 минути.

Нищо време! И трябва веднага да се яде. Обикновено с бял ориз.

Бързо, смело и вкусно! И днес се справихме, ама пак остана! Е, мама му, пак ще трябва да се мисли как да се преправя!...