22 ноември, 2011
Свеки удържа на обещанието си, направи сарми. Зелеви, истински, сръбски.
Трябва да отбележа, че сръбските сарми са доста различни от българските. На първо място се пекат, задължжително, на фурна. Отгоре се слагат пушена сланина, "кобасице"(което ще рече пушена нденица) и люта чушка.
Не се слагат никакви подправки, освен червен пипер. Нито чубрица, НИТО ЮЗУМ, НИТО МАЩЕРКА, НИТО РИГАН! Нищо! Повече месо, малко ориз. Много по-малко отколкото слагаме в България. Зелевите сарми първо се варят и после се пекат. Абе, има си разлики.
Най-съществената е пушеното месо, т.е. сланинката, която е всъщност бекон.
Ама те й викат "сланиница".
В съседска Сърбия като първо, се гледат по повечко прасета, не само по едно, като при нас на село. Поне четири. Мъжо ми като разбра, че при нас се гледа по едно, най-много две, ме попита:
Ама това за една фамилия ли? Че то свършва бързо!
При тях, прасето например не се пърли, а се залива с вряла вода и после се стърже кожата.
Друга важна разлика е, че бутовет, част от гърдите (бекона), както и някои колбаси (повечето) се пушат. Почти всяка къща на село си има пушилня, което според мен си е истински лукс! Процедурата е проста, но дълга. Първо се засипват със сол, после се пушат в пушилнята на дървени стръготини 40 дни и най-накрая се овесват да се сушат. Пушеното месо освен вкусно е и много издръжливо.
Бутовете доста приличат на испанския "jamon" (хамон) и се наричат "шунка" и, както се подразбира, нямат нищо общо с това, което ние наричаме "шунка". Шунка на сръбски е пушен свински бут.
Та, така опушеното месо е годно за консумация години. Друг е въпросът дали издържа толкоз, защото сърбите ядат тая шунка и я слагат на всичко, така както ние - сиренето. В това отношение са по-големи месояди от българите. Да не си приписваме излишни заслуги в унищожаване на свинщината!
Днешните сарми бяха компилация от българско кисело зеле, испанско свинско и сръбска майка за готвачка!
Имаха силен, наситен вкус. Незнам рецептата, макар че съм убедена, че ако питам свеки ще ми каже, че рецепта няма. Но си обещавам да се науча. Толкоз бързо ги изядохме, че намах време да ги снимам!
С тая манджа направо замириса на Коледа.
Цял ден бяхме обикаляли насам-натам, почти не бяхме яли цял ден и като се върнахме, ИЗНЕНАДА! САРМИ във фурната!
Седнахме и хапнахме, чисто по домашному. Затоплихме се с тия сармички, с червеното винце, с ракийката... Ееееееххх, колко е хубаво да се прибереш в къщи и да ти е хубаво....... Като на Коледа.
