Нашата баница с късмети

31 декември, 2011

Посрещането на Нова Година е един от най-противоречивите моменти!

Всъщност, какво толкова има? Като погледнеш отблизо, не е нищо необикновено. Завършва един ден, започва друг. Случва се всяка нощ в 00.00 часа. И, като помислиш, дори това не е реално, защото часовите пояси се разминават значително с реалното полежение на Слънцето. Испания, например е на запад от Гринуич, а е с един час напред. Сърбия и България  са съседки, а са с един час разлика. Друго, от Сърбия до Испания са почти 3000 километра, а са в едно и също време.  Къде е логиката? Ами някъде в бизнеса, може би, но не и в Слънцето. 

Та, кога точно е навлизането в Новата Година е доста съмнително. А за календари няма ни да си отварям устата! От маите, през китайците, та до наши дни има един куп календари и този, съвременния не е от най-точните. Това го казват доста учени.

Както и да е!

Новата Година идва всеки път по едно и също време, точно в полунощ на 31 декември. Подготвяме се за този момент, като че ли влизаме всяка година в нова ера. Всикчи илюзии и мечти излизат отново на повърхността, за да ти припомнят, че са те чакали цяла една година да се сетиш за тях. Защо? Защо се сещаме за мечтите си само няколко пъти в годината, единият от които е в началото, а другият на финала? През останалото време просто сме заети с това да мине деня, колкото може по-добре. Ако може! Ежедневието помита мечтите и мислите за тях като река, която ту приижда, ту се успокоява. Мечтите, превърнали се в спомени за мечти, остават по брега самотни и увехнали. И така, докато не се сетиш за някое събитие, което ти се струва, че се е случило скоро, пък то било отдавна. И когато започнеш да броиш годините, цифрите те плашат. И спираш да броиш. Цифрите не лъжат. 20 години са точно 20 години и няма никаво значение, че приличат на 2, нулата отзад съществува по-реално от мислите ти и усещането ти за времето. Една нищо и никаква нула!

Смяната на година се усеща най-вече когато ти се наложи да напишеш някъде датата. Сменяш цифрата отзад. Навремето, когато започнехме училище след Коледната ваканция, тази смяна на цифричката отзад беше причина за доста грешки. Струва ти време и усилие да свикнеш да не пишеш отзад старата цифра. Бъркаш ли бъркаш!  От утре ще пишем вече 2012???!!!

Сменяш годината на датата, ставаш с една година по стар, детето пораства с една година, още една година остава отзад. И всичко това за една нощ! В една минута, една единствена секунда!

За Нова година винаги се приготвяме да бъде нещо специално. Специална манджа, специални хора, специални дрехи, специална музика, специално вино, специално... всичко! Но колкото и да планираш, новогодишната вечер, и още повече Новогодишната нощ, има свой собствен характер. Как ли не съм пробвала да се подготвя, за да си подсигуря една незабравима Новогодишна Нощ. Е, не! Нова година си има свой характер и колкото и да й се зъбиш, гласиш или глезиш, е, каквато си иска!

Тази година се падна да сме на път и то дълъг път. Не от най-дългите, но 5 часа път за последно тази година, си е за отбелязване. Вчерашния стек си каза думата и тази сутри ставането си беше проблем. Върнахме се късно след обед и веднага трябваше да се захвана с баницата.

Дърпана баница на покривка.

За тази баница винаги купувам брашно от хлебарница, където знам, че правят хубав бял хляб.

Брашно, топличка водичка и сол. Нищо друго. Долу-горе се падат по 30-35 мл вода за една кора. Значи за 7 кори са 210 - 250 мл (една чаена чаша), почти двойно количество брашно (около 500 г) и, когато се посгъсти кашичката, слагам и 2 супени лъжици олио.

При всяко месене, най-важното е първо да се постигне брашното да си пусне скорбялата и да стане като лепило.  Слагам водата малко по малко и бързо-бързо бъркам с върха на пръстите. Така се образува онази мрежа, която после продължава да поема брашно и въздух заедно. Въздухът остава затворен в тази мрежа и помага тестото да стане еластично. А когато започне да се прибавя и олио, става на конци. Тестото за баницата не ферментира, но затова пък трябва да е еластично, за да се тегли добре и корите да станат тънки.

Брашното беше повече от чудесно и тестото стана гладко и меко като бебешко дупе. Голямо месене му месих, наричах, пях, пожелах си една година пълна с късмет, също като баницата.  После, заслужена почивка и хайде, да теглим и да вием. Корите станаха тънки и големи без да се късат.

Стана баница баш като за Нова година!

Тази Нова година имаше от всичко по малко. От домашен уют, през луд купон и чак до игра на шах до сутринта. Какво ли ни очаква през тази година? Каквото и да е, ще му се радваме и ще си му се мъчим така, както му се радвахме и му се мъчихме през изминалата 2011.

Нова година, нов късмет! Прегърни го и давай напред!