4 януари, 2012
Днес втори ден съм на стомашна диета.
Вчера ориз, днес картофи. Чудех се дали да са точно варени или нещо друго. Печени! С бира!
Добре.
Извадих бутчето от вчера, обезкостих го, нарязах го на едри парчета и беше ясно, че ще влезе в печката с картофите. Но днес ми се искаше да направя нещо по-специално. Уж старата рецепта за пиле с картофи, но по друг начин. Зачовърках си мозъка. Кокалите ще станат за супа, проста, картофена супа. Кожата се заканих да я хвърла, но се спрях. А защо да не я изпека? Бутнах тавата в печката и плеснах на нея кожата, без нито капка мазнина. Докато загряваше, си пускаше мазнината и заедно с нея целия аромат на печено пиленце. Когато се запече, стана хрупкава като чипс. Извадих я. Беше в най-хубавия си момент, по-късно щеше да стане горчива.
Сега беше момента в така подготвената тава да сложа пилешките парчета да се позапекат и да хванат цвят. Когато това се случи, добавих катофите, които предварително посолих и очервених с малко червен пипер. Сега отворих блажено бутилка бира и сипах около чаша. Стана ми мъчно, че не мога да допия остатъка заради стомаха ми, но мъжът веднага се предложи доброволец и бирата отиде по предназначението си. Сложих мнооооого картофи. Много обичам картофи на фурна! Всъщност ги обичам всякак, но на фурна са ми любими. Стават едновременно меки, сочни и хрупкави отгоре. А, да, сложих и лук, да подслади малко. За стомахчето ми тази манджа си е направо мехлем.
С кокалите ми дойде вдъхновението. Вместо да ги сложа да се варят, както обикновено правя, ги запекох на сухо в тенджерата. Залепнаха като ваденки на дъното. Не се уплаших, защото всичките тези аромати отиват в супата, в момента когато се добави водата. Стана с много по-различен вкус от друг път. По-наситен, по-плътен. Другото беше ясно. Варене, прецеждане, добавяне на вода, Вегета, картофи, лук. И като се свариха, кисело мляко и яйце. От миризмите: черен пипер, магданоз и чубрица. Бебешка супа.
И тъкмо беше готово яденето, върна се свеки с два вида черен дроб - свински и пилешки.
Пльоснахме го и него на плочата, засипахме го с лук, като се опече и го оставихме да си почине. Като седнахме на масата, ДЕМОКРАЦИЯ! Всеки яде каквото си иска и когато си иска. Аз - малко супа и картофи за болното стомахче, плюс малки парченца дроб и пиле. Свеки - само супа, дроб, лук и хляб. Детето - супа, картофи и пиле. А мъжът - всичко под ред. Тишина на масата и само се чува как тракат лъжиците в дъното на чиниите. Като свършихме някой попита:
-Какво празнуваме днес? Коя дата сме?
-Нищо не празнуваме, 4-ти е.
-То така... Всеки ден е празник.
Да, всеки ден. Стига да искаш!
