29 януари, 2012
Вчера не можахме нищо старо да изядем и пилето пак остана.
Няма да му мисля много. Имаме много работа, чиста администрация, която ме кара да се чувствам секретарка. Де да беше! Поне щях да съм на заплата! Пък то...
Айде, няма да се ядосвам, набързо ще спретна една манджичка с остатъците от пилето.
Проста картофена манджа, само на финала ще прибавя месото от пилето. Аааааааааа! Сетих се!
И ще сложа чесън! С люспите, печен директно. Ах как обичам чесън, придава съвсем, различен вкус на яденето.
Някой ми беше казал, че ако се слага чесън, не се слага лук. Аз, обаче, когато работех в една пицерия, видях как се прави рагу по оригинална италианска рецепта и там за първи път видях, че може да се слага и лук, и чесън.
В испанската кухня също. Почти винаги основата е зехтин, лук и чесън.
Верно, че при нас не е традиция да се смесват, но какво пък? Мисля, че трябва човек да се чувства свободен да пробва, да рискува и да се проваля. А личния вкус е определящ. Пробваш, ако не ти хареса, не го правиш повече и толкоз. Но поне си пробвал!
Днес с кеф сложих две скелидки чесън направо с люспите в нагорещената тенджера. Да хване красива боичка.
Докато свеки е тук не ползвам чесън, защото на нея й пречи. И тогава този прекрасен корен изсъхва забравен в някой ъгъл на чекмеджето. Но сега като я няма свеки, мога да слагам колкото искам и както си искам. Айде, пак на трона!
В днешната манджа малко изтървах червения пипер, а той е един особен. Тук го имат за много специален и е специален, но вкусът е толкова силен, че затапва всякаква друга миризма. И е доста тежичък. За да поправя грешката, трябваше да сложа много други миризми.
Този червен пипер, намример, ако се сложи на постна манджа, направо докарва на месо. Мисля, че е пушен, но не пише нищо подобно на етикета.
Сега наизвадих всички треви и заслагах подред. Изобщо не се притеснявах дали върви или не върви. Червения пипер все още се натрапваше като пияница в дискотека.
Риган, чубрица, юзум и най-вече мащерка.
Най-после замаскирахме положението. И стана вкусно!
