20 януари, 2012
Днес ми бе даден урок от всички възможни страни. Както с добро, така и със шамари!
Сутринта нещо не мързеше да стана веднага от леглото, или пък ми беше студено, незнам, но измежду многото теми, които ми се въртяха из главата беше и какво да готвя днес. Знам, че има един куп кутийки и торбички, в които има остатъци от разни продукти. Трябва да се разчисти! Как?
Ами как, китайско!
Значи решено, китайско.
С остатъка от пуешкото ще заформя едни ролца.
Имам една странна марула, която повече прилича на зеле, отколкото на марула. Толкова са й яки стъблата на листатa! Kазва се "lechuga romana" (марула римска). Защо римска? А марула? Повече прилича на "col china" (зеле китайско). Този странен зеленчук никога досега не беше влизал в нашата къща именно заради странния си вид и немарулската си тежест. Но я купих за раз нообразие. Вчера я направих на салата и забелязах необикновенно странните й характеристики. Ако не бях видяла на какво прилича щях да кажа, че е китайско зеле. Значи става за китайски ролца. С пуешкото и малко настъргани моркови, идеални пролетнир олца. Имам обаче само 6 оризови плочки, няма да стигнат. Ще трябва да направя и от обикновени кори. Мислех си, че са останали от гибаницата онзи ден, но не. Е, няма как, ще месим.
И там ми беше грешката! Нещо си представях, друго стана. Направих корите прекалено тънки и малки, марулата си пусна водата и нещата започнаха да се разпадат. Не мога да повярвам!!! Годините дето имам опит с кори и месене и да направя такава глупост! Нищо не ставаше, залепнаха даже за плота и когато исках да ги сложа в тигана, се разпадаха, превръщаха се в една маса от марула, моркови и разкашкано тесто. Идеше ми да се самоубия! Да ги захвърля в кофата!!! Една даже се паркира там! Но беше първата и последната. За другите ми стана жал.
Свеки се появи по едно време да .... нищо, да ме пита как съм и дали имам нужда от... Не ме питай!!!!! Бясна съм!!! Нищо не ми върви днес!!!!!!! Иде ми да ги изхвърля през прозореца!!!!
-Знаш ща - спокойно рече свеки - като не върви, сипи си ракию и не се ядосвай. Хич не му обръщай внимание. Пак ще го изядем.
-Да - отвърнах - ако трябва с лъжиците да го събираме, ще го ядем! - Твърдо бях решена да не се отказвам.
Грешката ми беше, че направих много меко тесто, много тънки кори и много малки парченца, в които исках да влезе много материал. Е, как да стане?! И само дето го мислех толкова сутринта какво да направя и как да го направя ... И такъв провал! Ох!
Сложих ги в тигана упорито и настойчиво. Бясна на себе си и на света, но най-вече на ролцата!
И взеха, че СТАНАХА! Не мога да повярвам, получиха се.
За сетен път разбирам, че готвенето си е чиста магия! Нещата имат свой собствен живот, който понякога няма нищо, ама нищо общо с твоя!
Даже ми харесаха повече от оризовите. Бяха по-стегнати и по-ароматни, заради тестото ли, заради пиперливите ми думи ли, незнам. А толкова грозно изглеждаха преди.
Свеки се надумка като за карая на света:
-Да не си посмяла да кажеш на някого колко съм изяла! Катастрофа!
-Няма. Обещавам.
И няма да кажа. Повече от пет и по- малко от осем. Не помня точно:)
Направих и суши. Напълно импровизирано. Ориза обаче, беше от най-добрия, най-кръглия, бомба. Лепкав и плътен. За пълнежа използвах ролца от раци, краставица, червена чушка и от онези странни гули от раци. С малко уасаби и сос от соев сос и балсамов оцет стана супер.
Открих за себе си три важни неща:
Сушито е просто нещо, но има три важни неща, без които не може: 1. Ориза трябва да е лепкав;2. трябва да има уасаби, и 3. задължителна е сместа от оцет и соев сос. Всичко друго е въпрос на импровизация, но без тези елементи си е чисто и просто ориз със нещо.
Пак хапнахме.
Ядовете избледняха и се превърнаха в смешка.
