6 януари, 2012
Добре е когато празниците на две страни съвпадат. Днес в Испания също е празник, а утре е неделя. А по стария календар е Бъдни вечер, утре Коледа. Така че, можем да го усетим и ние като празник.
Спомням си преди много години, когато в България не се празнуваше Коледа, нито Бъдни вечер, децата нямахме и представа що за празници са. Нямаше ги! Имаше един Дядо Мраз, който носеше подаръци на децата за Нова година и това беше. Освен това идваше когато си иска и по няколко пъти! Веднъж на училище, след някое куклено представление, веднъж на работата на мама или на тати и веднъж баш на Нова година. Ни Исус, ни Рождество, ни Светата майка! И да си кажа за децата единствено важни са подаръците! И щом идват от някой си дядо с бяла брада и червена мантия, както и ще да се казва, още по-добре. Не си задавахме въпроси кой?, защо?, откога?, откъде? и т.н.
Една година, да съм имала 13-14 години, на 6-ти януари (това си спомням много добре) баба много замислена каза:
-Днеска Коледа... По правото, Бъдни Вечер, утре Коледа.
Беше посред бял ден, тъкмо шяхме да сядаме на масата или бяхме станали, не помня точно... Гледаше през прозореца и погледът и беше разсеян.
-Какво е Коледа, бабо?
-Еми... - май не посмя да ми обясни какво точно е Коледа, защото не спомена никакво рождество на който и да е. Само добави - Празник...
-И какво се прави на Коледа?
-Ми...Коледува се.
-И как се коледува?
-Ходят коледари из селото цялата нощ и пеят. Наричат за здраве, за градината, за къщата...
Веднага си представих едни много специални хора, които идват незнайно от къде и обикалят цялото село, за да пожелаят на всички здраве и късмет.
-От къде идваха тия коледари?
-Ма от селото, моо. Момците събират се и коледуват.
Мистичния образ се изпари тутакси и си представих как дядо ми и неговите другари ходят по селото от къща на къща и...пеят. Не ми се стори никак магично. Даже напротив, ами ако не ти отворят?
-И сега защо не се празнува?
-Е, то... някога, на село. В града какво да му празнуваш? То и на село вече не се празнува... Стари празници.
Баща ми беше военен и за Господ в къщи не се говореше. Не, че беше забранено, просто никога не е било тема за разговори.
Открих темата за Господ и Исус сама, когато прочетох за пътви път "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Запалих се много да търся истината сама за себе си. По онова време нямаше много легални източници на инфорация, така че сам трябваше да си задаваш въпросите и да търсиш отговорите.
И мисля, че Коледа е част от това търсене. Какво е Коледа, защо точно тази дата, а не друга, какво празнуваме, защо и как?
След толкова години ядене и пиене на масата, събиране и разделянес фамилията, търсене и купуване на подаръци по Коледа, стигнах до едно заключение. На Коледа колкото по-смирено, тихо и кротко, толкоз по-добре се усеща духът на този празник. Да, за да чуеш нещо толкова магично, трябва да млъкнеш и да си наостриш сетивата. Може би затова на Коледа не се повишава тон и се говори тихо, не само за да не се събудят лошите духове, но и за да усетиш коледния дух. Прилича на загърбване на нещо, което е минало и очакване на нещо ново. Но пък старото се изпраща с полагащата му се тишина и респект, защото каквото и да е било, и лошо и хубаво, е част от нас самите.
Коледните подаръци останаха само за детето. Останалото си го купуваме, каквото и когато имаме нужда от него. И си го наричаме: "Това ми е подарък за Коледа!"
Така се спасихме от треската "да купиш нещо на всяка цена", въпреки че после отива на боклука или остава забравено в някой тъмен шкаф.
Нещо специално за обяд, да! И то много специално! А и вечерята е различна. ПРОСТА.
-При нас, ми каза свеки, се приготвя риба за Бъдни вечер.
Купих Паломета, синя риба с много силно месо и яка кожа.
Рибарката ми я одра, но ми остави кожата, свързана за опашката. Овкусих я отдолу и я завих с кожата да не изсъхва. Така влезе във фурната за 25-30 минути и беше готова. Една зелена салатка с доматки чери и пармезан за компания и край!
На рибарксия щанд беше останал и един огромен рак, самотен и притеснен, че няма кой да го уважи. Е, уважаваме!
Приготвих го по възможно най-простия начин: сварих го за 15 минути (че много голям), начуках му кокалите с чука, изпощих му месото и го забърках с малко от бульона от главата, сок от лима, черен пипер, пресен лук и зехтин. Отгоре магданоз и крaй!
От един стар хляб направих сухари. Имах и готови, ама нещо ми се видяха скучни на вкус. Нарязах на тънко филийките и ги направих на цигански баници - сол, червен пипер и олио. Вместо олио сложих зехтин, че върви повече с морските дарове. Опекох ги на фурната и станаха сухи и хрупкави. Само за рака! Ама мойте хора им се нахвърлиха и за рака едвам спасих няколко. Не разбрали били, че това било за онова! Еми... останаха колкото за снимката.
Замесих и една содена питка: 300 мл вода, пакетче бакплувер и околко 500 г бяло брашно. За втори път правя и тя взе, че стана! Яка питка, засища с малко.
Детето се порадва на подаръка, ние се порадвахме на него...
Хапнахме пийнахме кротко и ни се псриспа. Трябва ли да чакаме 12?
-На село кой ти чака до 12?! Вечеря се и се ляга. На другия ден е празника - рече мъдро свеки с натежали клепачи.
Аха. Добре. Лягаме значи, спокойно... Че утре Коледа! Пак!
