3 януари, 2012
От новогодишните безобразни хранения коремът ми се разбунтува. Вече трети ден се боря със стомашните си сокове. Днес реших да приключа със заебанциите и най-после да му дам не само почивка, но и да го полекувам.
Когато стомашната лигавица е раздразнена, най-сигурното средство (освен едновремешният Алмагел) е една супена лъжица зехтин на гладно. Слава богу в Испания има страхотен зехтин. Аз почти никога не го използвам за пържене, освен ако не е риба или морски дарове. В сурово състояние си е чисто лекарство, натурално. Другия, по-приятен начин са 10-20 маслини с костилките. Костилките се разтапят в корема и се превръщат в чист зехтин. Лошото е, че маслините са солени, а солта дразни, но то лесно се оправя, като се накиснат във вода за няколко часа.
Цялата история е, че зехтинът образува защитен филм върху раздразнената лигавица и по този начин предпазва стомаха от нови нападения. Това не означава разбира се, че можеш да си ядеш каквото си искаш. От хараната най-доброто средство е Бял ориз.
Та, днес реших, че е крайно време да обърна внимание на протестиращия ми стомах и да му дам почивка. Значи, ориз и нещо лесно смилаемо. Китайско! Решено!
Незнам каква е тайната на китайското ядене, може би е джинджифила, може би е начина на приготвяне, но след него никога не ми е тежко и прочистването е сигурно.
Имах работа сутринта и на връщане минах през магазина да закупя някакво леко месенце. Чудех се риба ли, пуйка ли, пиле ли?... Еми ... Бутчета? Да. Две.
Обезкостих едното бутче и се чудех дали да премина към втрото. Не, повече зеленчуци и край!
Така и стана! Едно бутче=1 евро=един обяд. Айде, тук са и зеленчуците, и ориза, но както и да го смятам, не е повече от 2 евро, най-много 3! Е, така мога да нахраня целия китайски народ!
За да подсиля малко калориите, парченцата пилешко, освен в подправките и соевия сос ги овалях в нишесте. Те първи влязоха в тигана да се запечатат и да покафенеят. Извадих ги и ги оставих да чакат докато си минат по реда зелнчуците. Месото се завърна чак когато всичко беше готово. Така не се преварява.
За да подсиля малко калориите, парченцата пилешко, освен в подправките и соевия сос ги овалях в нишесте. Те първи влязоха в тигана да се запечатат и да покафенеят. Извадих ги и ги оставих да чакат докато си минат по реда зелнчуците. Месото се завърна чак когато всичко беше готово. Така не се преварява.
С едно бутче се нахранихме четирима души и остана за вечеря на детето.
Стомахът се поутеши, оризът си каза тежката докторска дума. Сега остава да задържим положението. Че пак идват празници! Този път са сръбски! По стария календар. Т.е. всичко отначало. Бъдни вечер, Коледа, Нова година... Няма край
