26 януари, 2012
Пак е четвъртък. И е последния ден на свеки в къщи. Утре пътува за обратно. Свършва й гостуването и само мисля какво да й приготвя за прощален обяд и вечеря. Искам да я зарадвам с нещо. Само като я питам:
-Кажи какво ти се яде!
-Нищо! Тези дни сме се убили от ядене и нищо не ми се яде!
Е, как да работи така човек?! Никаква провокация, никакви желания!
Добре, четвъртък, протеини.
Отивам за пиле в магазина и ми се случи нещо странно. Отварям хладилната витрина и започвам да ги опипвам , оглеждам, да си избирам. Да не е мазно, да не е много голямо, да няма синини... И виждам едно, на което краката му бяха сини. Което ще рече, че е удряно или падало, незнам какво, но при всички случаи е страдало. Изведнъж си представих живота на това пиленце. И картината придоби съвсем други окраски! Всички пилета ги видях като трупове на живи същества, същества, които са имали живот, който им е бил отнет, за да завършат на нашата трапеза. Стана ми лошо, чак ми се доповръща. Представих си как мен ме отглеждат за задоволяване на нечии нужди. Дори усетих болката на това животно.
Едно време като дете, баба (другата ми баба, която още е жива и здрава, слава богу, и на която не съм се обаждала отдавна по телефона) ми показа как се коли кокошка. Незнам защо, но на село предимно жените се занимаваха с коленето на пилетата. Поне в нашата къща това беше задача на баба. И тя реши да ме посвети в този ритуал. Не си спомням как точно му отряза главата, но си спомням, като че ли беше вчера, как пилето се мяташе по двора пръскайки кръв и подскачайки без глава. Нищо не разбирах! Защо не падна на земята, а продължи да ходи. Отначало помислих, че баба не е могла да го заколи добре, но тя ми показа главата в ръцете си. Каза ми, че е нормално. Тогава бях дете и приемах всичко, което ми казваха едно към едно, като всяко дете. Щом баба казва, че така трябва да е, значи е така. Но горкото пиле, трудно намери покой. И сега този спомен изникна пред мен, и почти с отвращение към себе си, бързо мушнах опакованото пиле в количката, за да изгоня тези грозни мисли. Все пак, трябва да ядем. Че сме убийци? Да, убийци сме. Но сме и хищници, и всички хищници убиват други животни, за да ядат. Може би някой ден ще оставя месото, но за сега трябва да готвя и за семейството и ми се налага да се насилвам да не мисля за това.
И така. Пиле печено. Обаче диетично!
След толкова години на приготвяне на тази класическа манджа, "печено пиле", най-после открих най-добрия начин за приготвянето му. И най-здравословния!
Първо му махнах кожата, одрях го цялото! Само на крилцата остана, че от там трудно се маха, а и ако се махне, ще изсъхне съвсем.
Следващата операция беше да го разрежа откъм гръбначния стълб, т.е. от към гърба. Направих и няколко разреза на бутчетата. Омотах го малко червен пипер, чубрица и сол, напръсках го с вода, вместо с олио, за да се разтворят подправките и го обърнах с гърдичките надолу. По този начин, ребрата правят естествена бариера и всички сокове остават в месото. Бялото месо не изсъхва, а бутчетата се опичат по-рано.
Цялата история е, че гърдите и бутчетата се приготвят за различно време. Бутчетата искат повече, а гърдите по-малко. Затова повечето пъти бялото месо остава сухо и никой не го яде. Всички се нахвърлят на бутчетата. По начина, по който описвам времето за готвене на различните части се уеднаквява и така всичко става еднакво добре опечено. И най-важното! Бялото месо остава сочно! И много, много вкусно. Стига да не се пресрочи времето за печене, рабира се. Пилето се опича за около 40-45 минути, зависи от фурната, де!
А за супата ми дойде една идея! Как да е протеинова, но да не е скучна. От кокалите дето сварих за бульон, отделих месенцето и се зачудих какво да направя с него, за да не е обикновеното накъсано и скучно месо в супата. И изведнъж ми проблесна! Топченца! Сложих в миксера месото, един белтък, малко сол и черен пипер и овесени трици. Търнах го на ножа и стана на пастет. Триците го стегнаха и така успях да направя топченца. Стана супер супичка. И на момчетата сложих малко, ама им добавих и картофки и фиденца, та да заприлича на супа топчета.
За тях супа-топчета, а за нас със свеки, само топчета!
Добре хапнахме пак. И мина четвъртъка.
