25 януари, 2012
Сряда. Детето го няма за обяд. Какво да сготвя? Нещо, което той не яде. Ееееееееееее, има едно шкембе в хладилника, което беше купено за евентуално махмурлийска новогодишна сутрин, но така и не се стигна до него.
Тук го продават готово сварено и вакуумирано, така се запазва много дълго време и освен това се приготвя много бързо. А и понеже е стегнато, може да се отдели излишната мазнина (сварено е с червения пипер, така че няма нужда ни да се запържва, мързелива работа).
Класическото шкембре се прави с прясно мляко, и аз така го правя, става най-вкусно.
Обаче напоследък гледам да намалям мазнината, затова си измислям разни трикчета, хем да се запази вкуса, хем да свалим количеството на калориите.
За шкембето го нагласих така. В една супена лъжица олио (което е изключително малко за брашното, което трябва да се запържи)изсипах 2 супени лъжици брашно. Става сухо, но въпреки всичко се добива онзи специфичен вкус на запечено брашно. Ако не беше вече овкусено с червения пипер сега е момента да се сложи, т.е. към запърженото брашно. Някои го правят отделно, на финала, но според мен това е добавяне на още мазнина, което АЗ не искам! А и по този начин е сигурно, че червения пипер няма да изгори.
Като замирише хубавичко брашното, му слагам прясното мляко. Напоследък изобщо не се притеснявам за това дали ще стане на топки или не. Миксера ми е готов и го минавам с ножа на финала, изобщо не се притеснявам! Сигурното си е сигурно! Така приготвеното количество е много малко за цялото шкембре, но пък носи вкуса на запържено брашно. Останалата часто от необходимото брашно, просто го разбивам в останалото колиество мляко и го изсипвам в тенджерата. Общо са 4 супени лъжици брашно и половин литър прясно мляко. Разбира се, варира спрямо количеството на шкембето. По този начин си спестявам един куп калории от мазнината и значително се олекотява вкуса му. Гъстотата зависи от вкуса на всеки един, но за мен идеалната гъстота е нещо средно между крем-супа и бяла супа (онази, застроената). Трябва да има консистенция, но да не тежи.
Най-хубавото шкембе съм яла в София преди много години, направено от едни араби.
Имахме репетиции като студенти в Младежкия театър и точно отзад имаше едно малко местенце, където едни араби приготвяха шкембе чорба. Беше малко по-различна от нашата, защото беше бяла (нямаше запръжка с червен пипер) и гъста. Освен това беше телешка, а не свинска. Още усещам в устата си вкуса й след толкова години. Сега вече ни Младежкия тетър е там където беше, нито ние, а арабите... Кой знае! И те сигурно като нас са се запиляли по света да си търсят късмета и спокойствието. Но картината на двамата, които ми предложиха гордо СВОЕТО шкембе, още си я спомням, сякаш беше вчера.
И аз сега така, когато някое ядене ми излезе както съм си го представяла и хората кажат, "Мммммммм, много вкусно!" се чувствам горда, доволна от себе си, сякаш съм се качила на върха на света! Направила съм нещо, което доставя удоволствие на другите. И на мен! И на сърцето ми става топличко... И веднага си мисля: "Днес добре. А утре?"
