Мекици за закуска, за следобяд и за вечеря

5 януари, 2012

Вчера детето попита скромно:

-Утре може ли мекици?

-Може - отговорих.

Да. Тази ваканция го раздавам мързеливата по отношение на закуските за сина. По училищно време, когато е събота или неделя я забъркам палачинки, я смотам банички, я мекици или бухти. Но тази ваканция милото, нищо от изброеното не хапна. И сега много свенливо си поиска мекици. Как да му откажа?!

Мекиците съм ги усъвършенствала до префектност. До сега най-доброто съотношение е 400 мл течност (обикновенно слагам само вода, но понякога разделям с прясно мляко), сол, 12 г (половин пакетче) прясна мая и фино бяло брашно. Колко брашно? По-малко.

Първо слагам малко брашно, солта и добавям лека полека водата. Бъркам с лъжица, бързо и енергично, докато стане на лепило. След това добавям маята, разтворена в малко от същата вода плюс щипка захар. Солта и маята трябва да са поотделно, защото солта пресича действието на маята, убива животинките (тя солта убива всичко). Продължавам с брашното, малко по малко, и бъркам с лъжицата. И така докато тестото започне да се събира. Да се събира, означава като тръгна да го олтепвам от стената на купата, почти да не остава следа. Тестото за мекиците е леко тесто, т.е. Съотношението "вода:брашно" не е "1:2" (като за хляба), а 1:1,5.

Втасва на топличко във фурната за 50-60 минути, заедно с лъжицата вътре като от време на време го разбърквам.

После като правя мекиците се омазвам цялата в олио, за да не лепне. Пържа на силна температура в малко по-дълбочко олио, но в малка тенджерка две по две. Така по-добре контролирам пърженето и температурата. Във фритюрник сигурно биха станали по-добре, но аз пък нямам фритюрник, нали рядко пържа...

Пържа мекиците и изведнъж разбрах колко малко хора ще ги ядат. Аз не мога заради стомаха, бабата е на протеини, мъжът пак бил щял да преяде, а детето изяде по-малко от обикновено.

Ех, а аз забърках като за цял полк!

Опитах една, ми супер са! Айде, още една, че да помагаме да се изядат. Мъчно ми стана - изстиват, остават... Айде, още една, и още една. Стига де! Не мога, много са вкусни! Хич да не бях започвала! Нищо, после ще слабеем... Останаха...Много останаха...Гледам ги и ми е жал па както ми е жал си хапна една. Така и след закуска, и след обяд, че и за вечеря. Жилави стават като са студени, но пак са мекички и вкусни. Изядохме ги! Най-много аз, дето уж съм на стомашна диета! НО издържа геройски стомахчето, което ще рече, че вече се оправя. Това е добре, че идват още празници и още ядене и пиене!...
От няколко дни текат приготовления за сръбските Бъдни вечер и Коледа. От една страна е добре, че сме по различен календар и празнуваме по два пъти, но от друга страна се получава една безкрайна верига от празници, които все са свързани с ядене и пиене. Свеки ми е под пара. Само като мисли какво да приготви. Аз съм отговорна за рибата и покупките трябва да се направят днес, защото утре нищо не работи. А и днес нещо трябва да се яде. Свеки е лесна, тя е на дроб от вчера. Ама детето, мъжа, че и аз. А нищо не ми се яде. Писна ми от ядене тия дни. Не мога да стигна да изпитам глад! Чак се чувсвам виновна, освен подута. Малко остана, утре и вдругиден и край!

Днес купих две наденички за мъжете, изстисках ги от червото и направих малки кръгли кюфтенца.

Сварих пак ориз ( за прочистване), врътнах отделно всички останали гъби от хладилника, малко морков, чушки, печени и сурови, абе, каквото беше останало. Сложих китайски подправки, джинджифил (пак за прочистване) оцет, захар, вегета и соев сос. Пуснаха си сокчето зеленчукчетата и много смело изсипах сварения ориз вътре. Обърках го хубавичко да се овкуси и наредих отгоре опечените кюфтенца. Стана нещо средно между паеля, китайска манджа и гъби с ориз. Поръсих с пържени фъстъци отгоре и врътнах няколко пъти мелачката с черния пипер.

Резултата беше добър. Лек и приятен.
Утре Бъдни вечер. ПАК!