24 януари,
Днес беше лудница!
Обяда стана превъзходен. Класика! Крем супа от картофки, лук и един морков с печени хапки. Бебешко ядене. А за второ пържена рибка със сос от печени червени чушки и зелена салата. Чудесна комбинация. Рибката беше и тя нежна, нежна, като за малки дечица. Сосчето й придаде малко характер, но чисто по детски, да не излиза от равновесието. Зелената салатка пък освежаваше и разкрасяваше. Лек и свеж обяд.
Вечерта бях решила да правя тутманик и хляб. С един куршум два заека, така и така ще включвам фурната и ще меся.
Тъкмо започвам, гледам брашно малко. Айде до магазина. И така стана малко късно. Тутманика е просто нещо, само че си иска времето. Формата е въпрос на интерпретации и импровизации.
Като втаса тестото, не го премесвам, а само го разтеглям. Мажа го добре с олио и една смес от яйца и сирене. После навивам на руло и усуквам рулото около себе си. Навивам го на охлювче и те ти булка тутманик. Майка ми го прави на две кори, баба ми го прави на топки, от всяка топка прави малка питак и в нея слага яйца и сирене.
Чудех се дали да го направя като баба или като майка, и накрая го издокарах бързата, една кора и край! Свеки ме гледа и се смее:
-Ти само дето се чудиш, накрая пак го правиш както на теб ти дойде!
-Па, нема време, детето гладно, сега ще се заебавам с формички!
Дали защото бързах или защото все му виках тиквеник вместо тутманик, та се обиди, незнам, но нещо така и не вървеше с този тутманик. Бавно втасваше и бавно вървеше нататък. Винаги така става, точно когато най-бързаш, най се осираш.
Пече си се тиквеника, оп, дакажа тутманика и свеки, която през това време приготвяше едно щоколадово руло за радост на внука, ме помоли да й кажа 10 минути преди да го извадя, за да се приготви да мушне блата вътре да използва топлината на фурната.
През същото това време синът наминава от време на време да провери дали е готова вечерята, т.е тутманика. И аз от бързане всичко това да стане по-бързо, взех че извадих тутманика по-рано отколкото трябваше. Осирането беше тотално! Сурово! Недопечено! От края се ядеше, но отвътре си беше почти тесто. Точни 10 минути му липсваха! Защо бързах толкова, защо се потдадох на натиска?! Сама си забих ножа в ...тутманика. Сама му написах присъдата. Ох, стъжни ми се....... Да си видя произведението така красиво и така опропастено за едни нищо и никакви 10 минути.
И си дадох сметка, че много пъти ми се е случвало същото. Бързам! Няколко неща наведнъж! А и се поддадох на натиска, детето гладно, бабата с рулото... И тутманика го отнесе... Бързата работа, сурови ги вади... Жалко... Изяде се, пак се изяде, но трябваше да го доопичам после. Но не беше същото вече........ Ще ми стои като черна точка на челото този тутманик, все наричан тиквеник. Накрая тиквеника бях аз! Нищо... Ще ми е обеца на ухото!
