14 януари, 2012
Днес се заработих нещо... Майката и сина излязоха да си "обиколят нивката" и ме зарязаха. Разсеях се и забравих, че трябва да се яде. Нещо!
Излизам до НАЙ-близкия магазин (на 1 минута път) и купувам врат, моля да ми го смелят и решавам, че най бързото е едни пльескавици на плочата.
Ами да! Днес е Нова година! Трябва да е нещо ...класическо!
Веднага ми дойдоха идеите. Една супа с картофки и половин домат (останал от вчерашната салата), домашните фидета на бабата и край.
За второ, пльескавиците и шопска салата. А картофи? Как без пържени картофи? Картофи може, ама не пържени, че много внимание иска. На фурна.
Картофите, нарязани на тънко, като за пържене, ги бутнах в една купа студена вода, да са покрити и за 8 минути в микровълновата. Излязоха полусурови. НО пък омекнали. Синът тъкмо беше се появил да пита какво става и бързо му наредих какво да ги прави. Прецедени, влязоха в една тава, поръси ги със сол, червен пипер и олио, обърка ги хубавичко и ги бутна във фурната на най-силното! Не му отне повече от минута. Сготви си детето катофки!
Така, пльескавиците. Не са много по-разнични от хамбургерите, но ако го кажеш това на един сърбин, ще каже:
-Еееееееее, ти па!..
Съотношението, което свеки ми е казала за лук:месо е 1:3. Сложих една голяма глава лук на половин кило кайма. Малко подправки (черен пипер задължително, сол и някоя друга миризма, аз сложих една българска смес за скара) и много месене. Да се разтопи от топлината на ръцете мазнината и хубавичко да се размеси. Направих ги тънки и нежни. Тъкмо започнах да ги пека и двойката пристига!
Бързо салатата, и там помогна сина.
Седнахме на масата.
Казвам:
-Само хляб не съм нарязала. Мъжо?
И изведнъж свеки казва:
-Какъв хляб?
-Ти няма ли да ядеш хляб?
-Какъв хляб като има козунак?!
-С пльескавиците?
-Със всичко!
Та, свеки си изяде плескавиците сладко-сладко с козунак. Че синът и той така!
Ех, тия козунаци! Наистина станаха много хубави!
