2 януари, 2012
Ох, мъчно ми е като се наложи да изхвърлям ядене!!! Ама, като се случи, какво да правя. Свеки беше приготвила за обяд за последния ден на годината един типичен сръбски специалитет, ама така и не стигнахме до него. Оставихме го във фурната да чака и той се обиди! Каза: "Аз си тръгвам! Като толкова са ви сладки новогодишните манджи, а нямате време за един простичък Гренадир, яжте си ги, без мен!" И си отиде.
Свеки много упорито изяде една порция, убеждавайки ни, че е супер, ама ние нещо не се навихме да рискуваме. Ще видим дали ще й стане нещо, най-много да се попрочисти :)
"Гренадир марш" е много интересна манджа. Ние нямаме нищо подобно. А и където сме били, не сме срещали подобно ядене. Може и да го има, но ние не сме попадали на него.
Представлява комбинация от варени картофи и варени кори. Звучи старанно и е странно, но е вкусно тестено ядене, от което след 2 часа пак си гладен.
Корите могат да са за лазаня, а може да се правят специално, но си е голяма играчка.
Един ден, преди много време, мъжът се наостри и реши той сам да прави Гренадир, ама както трябва! Еми, добре, ще помагаме само с акъл.
Тестото се прави от яйце или две, малко вода, сол и брашно. Трябва да е много твърдо. Мъжът, нали има яки ръце, запретна ръкави и замеси една топка тесто. Докато се разберем как се работи с машинката за точене, мина време, но... Разточват се кори, дебели колкото корите за лазаня. На машинката за точене, на 3-та степен. Режат се на по-едрички парчета и се оставят да изсъхнат малко. Преди това се варят картофите, обелени и нарязани на парчета, колкото за по-голяма хапка. Оставят се да изстинат. Водата, не се изхвърля, използва се да се свари в нея и тестото. Като се свари, отцежда се и водата пак се запазва.
Сега е ред да се съберат картофите с тестото, но преди това в тиган се запържва лук (ситно нарязан) в повечко олио (колкото да стигне да овкуси цялата смес), добавя се червен пипер, около половин супена лъжица (зависи от количеството на сместта) и чак тогава се добавя към тестото и картофите. Бърка се яко. Докато се обърка. Яде се топло, но студено е още по-вкусно.
Тигана се измива с част от бульончето и се връща обратно. Така става една червена супичка. Прибавя се сол или Вегета, ако има нужда, и фиденца.
Мъжът се справи тогава чудесно, корите станаха плътни и вкусни, усещаше се присъствието на яйцето.
Но сега, великолепното произведение на свеки ни се обиди и пое пътя си към старата година, тъжен и захвърлен в спомените...
Сбогом, приятелю, прощавай, че така те забравихме в тъмната и задушна фурна. Еуфорията по Новата година ни замая главите!
