петък, 20 януари 2012 г.

Обичам те!

19 януари, 2012

Пак е четвъртък! Имам чувството, че седмицата има повече от един, поне три четвъртъка! Много бързо идват един след друг!
Когато я няма свеки, не съм толкова стриктна, но тя е много отговорна и точно си спазва диетата. Всеки четвъртък - протеини.
Разбирам я! Костваше й много усилия да свали тези 14 килограма и сега си ги пази повече от очите си. Не е била на тези колограми откакто мъжът се е родил и сега се чувства като момиченце, ходи, плува, не се спира. Сякаш да навакса за всичките тези години! Никога не е късно да се чувстваш млад!
Още вчера купих едно парче телешко, което като го сложих да се вари, веднага си смени вида и заприлича на прабабата на телето. Е, добре, че  се вари повече. След един час обаче, стана ясно, че за обяд няма да стане, защото му трябва мноооооого варене. Значи остава за утре.
А за днес? Айде, на магазина!
Върнах се в дните, когато много стрикнто спазвах диетата с протеините. Мозъкът ми беше настроен да не регистрира свинското, хляба, мазнините, сладкото...  И изведнъж изборът се опрости и решението изникна от само себе си. Пуешко! Гледам етикета, пише "бон филе". Аха, ясно.
Когато се отделят пилешките гърди, от вътрешната страна винаги остава едно малко парченце, което все не може да се определи на коя страна да иде. Е това е бон филето на пилето.
А на пуйката, поради разликата в размерите, е голямо колкото едно пилешко филе.
Дааааа. Хареса ми. Веднага ми дойде идеята как да си псетя времето. Целички, само овкусени, на "тигана на мама", онзи, с хубавия капак.
Първо направих супата, по правото две супи - една за момчетата и една за нас със свеки. Използвах бульона от недосвареното пра-кравешко, разделих го на две, т.е. изцапах още две тенджерки и в едната сварих картофки и фиденца (за момчетата), а в другата, протеиновата, сложих протеинови фидета.
Тази идея ми дойде, блеейки по рибения щанд. Някаква нова индустриална измишльотина. Уж е гули, ама не е гули. Било гули от раци! Немой заебавати! Гули от раци!!!!!!!!
Става за супа! Ей тъй на, ние със свеки се снабдихме с нов вид супа. С протеинови фидета.
Беше ред вече на филенцата.
Понамазах ги с разни миризми, малко повече черен пипер, че да се олютим и ги фльоснах на тигана. И стана чудо!!! Гледам в тигана - СЪРЦЕ!!!

Така се бяха извили филенцата, че оформиха едно голямо сърце в тигана. Как стана така? Да, разбирам защо, но как така никога досега не ми се е случвало? Или не съм го виждала?
Сякаш изведнъж някой невидим дух ми каза:"Обичам те!".
Любов има навсякъде, само гледай и виж!