30 декември, 2011
Днес беше от онези дни, които ми се иска да запомня и даже да запиша. И добре, че започнах тези записки, та се задължих сама да си записвам всеки изминат ден, иначе сигурно само ще си го спомям като прекрасния предпоследен ден на тази година.
Станахме много рано, в 5 часа. Пътувахме 5 часа, цялата сутрин. Цял ден монтирахме, по обяд хапнахме по един мини-сандвич и продължихме. Представлението мина чудесно, едно от най-добрите за сега. И след всичко това, беше време за почивка, заслужена!!!
Какво значи заслужена почивка? Ами, да отидем на приятно място, вечеря с добри приятели, приятни разговори, спомняйки си само приятните неща, които ни се случиха през годините, докато стигнем до тук.
Вечеряхме в един чудесен, малък ресторант, където огъня от скарата разпръскваше топлина и домашен уют из помещението за хранене. Беше малко по-голямо от един обикновен хол, имаше само няколко маси за хранене. Кухнята беше чудесна! Ядохме най-после телешки стек, така както го приготвят традиционално баските.
Този стек трябва първо да е от старо животно, по принцип се води говеждо, но си е кравешко, щото говеда толкоз много няма. Пържолата трябва да е от горната част на гърба, да включва кокала и дебела поне 7-8 сантиметра. Пече се на скара, на жив огън. Когато се опече от едната страна се обръща и се поръсва обилно със едра сол. Когато се опече и от другата страна, се изтръсва солта, нарязва се напреко на парчета и се сервира. Цялата тази процедура се прави, защото, както ни обясниха, солта, ако се сложи преди това, абсорбира много бързо соковете на месото и го изсушава. А като се слага върху вече изпечената повърхност попива толкова колкото да овкуси пържолата. После парчетата се режат по цялата дебелина и по този начин се разпределя солта по цялата дебелина на пържолата. Месото се оставя леко розово или сурово по средата, само така остава сочно. Ако се премине този критичен момент, се свива и става сухо и твърдо като подметка. След това няма начин да се направи годно за ядене. Е, ако се вари много дълго време на бавен огън би могло да поправи нещата, но вкусът се променя, и е варено, а не печено.
Този стек, беше приготвен изключително добре! Още стои вкусът му в устата ми. Едно прекрасно червено вино му правеше компания и създаде префектната обстановка за приятни разговори със стари приятели за миналите години.
Изведнъж излязоха неща, за които никога не сме говорили. Неща, за които никога не сме споделяли. Върнахме се години, години назад, споделяйки неща за трудностите и неволите, за щастието и пътя. Беше една от онези вечери, които са толкова хубави, че те е страх как ще свърши! Дано не се случи нещо, което да ... Не се случи нищо такова. Само дето си легнахме много късно, но затова пък с усмивка на лицето, пържолка в коремчето, топлнина в сърцето и душата в небето!
