понеделник, 16 януари 2012 г.

Погребани сардини

15 януари, 2012

Още вчера си набелязах едни свежи сардини и ги купих за днес за обяд. Гледах в едно предаване, че и те могат да се правят в сол и реших да пробвам.
Сардината е много вкусна и полезна риба, но ИМА МНОГО КОСТИ!!! И са мноооооого ситни. Мислех си, че като се направят в сол, ще се промени положението, но беше така!
Този начин на печене на риба е бърз, лесен и изключително здравословен. Единствено важно е солта да едра морска и да се навлажни.
Погребват се в сол.

Т.е. в тавата се постила сол отдолу, слага се рибата, затрупва се със сол отгоре и се слага да се пече във фурната. Това е цялата философия. Подправките не са задължителни, защото ако рибата е прясна, така най-добре й се усеща вкуса. Солта образува коричка при печенето и така се запазват всички сокове на рибката. Не трябва и да се чисти, нито от червата нито от люспите, защото, ако се почисти се отваря и от там ще влезе солта. А това не трябва да се случва!
После само се отчупва коричката и се изважда рибата. Кожата не се яде, защото е много, ама много солена. Само месото, което става нежно и сочно.

Едно важно правило!!! Никога не бива да се оставя във фурната повече време, отколкото да се опече леко. Солта изпива всичките сокове и ако рибата е малка, каквато е сардината, става суха много бързо.
Такъв беше моят случай... Сложих ги за 15 минути.
След 10 минути изключих и казах: "След 5 минути ги вадя." И ги забравих. Заблях се... 5 -те минути станаха 15.
Фатална грешка! Сардините станаха сухи, е само по-малките. И както имаха много кости, направо си бяха сложни за ядене, да не търся други епитети.
Само се зарекох, че повече тия риби така няма да ги приготвям. На скара са много по-вкусни, а и на плоча също. Никаква сол!
Погребвам ги! Този път булвално! И за винаги!
За тази техника са по-подходящи по-големи риби. И по-мазнички.
Още едно доказателство, че не бива да се вярва сляпо в хората, които излизат по телевизията.
Затова пък картофките с доматен сос компенсираха разочарованието. А, и козунакът, естествено, защото свеки и сардините ги яде с него.

-С козунак, всичко върви - каза. А на мен не мисе вярва, но... не посмях да пробвам :)