7 януари, 2012
Сърбите не празнуват Коледа по-различно от нас. Ядене, пиене и това е!
Свеки направи една яка говежда супа с домашни фидета и кнедли. Тия фидета от вчера ги гласи. Голяма играчка! Замеси ги с 3 яйца и много брашно. Тестото стана толкова твърдо, че едва се месеше. Мина ги през машинката за кори и ги направи много тънки. След това ги наряза на най-финото. Те пък взеха, че се слепнаха. Свеки им се ядосва!
-Не трябва ли брашно да им се сложи?
-Не! Аз знам защо се слепнаха, али по-добре да не знам!
Събра ги накуп и айде отначало! Ужас! Гледам я как се мъчи, а не мога да помогна с кой знае какво, освен да държа машинката да не шава. Тестото беше станало толкова твърдо, че едва го захващаше валяка. Затова пък когато ги наряза, станаха перфектни. Гафът се състоеше в това, че след като се разточат корите, трябва да се оставят да поизсъхнат малко и чак тогава да се режат. Добре, ще знаем.
Фидетата направо лепнаха за супата, смениха й вкуса и вида изцяло. Да не повярваш! Едни нищо и никакви фидета! Абе, като си ги правиш ти, хич не са нищо и никакви, всяко фиденце ти е сладко!За второ имаше ребърца с мед.
Ох!...С гарнитура грах с ориз. Ох-ох! Или ориз с грах. И зелева салата. Просто и конкретно, както казва свеки. Да се наядеш!Уффффф....
За погачата ми помогна синът, с блъскането и украсата със семена. Стана великолепна! Само без малко да забравя да сложа парата, но навреме се сетих и я набутах отдолу. Падна се на детето. Да ни храни!
За десерт онази фантастична торта, която се мъчихме да изядем от предишната Коледа. Сега си дойде на мястото.
Това за обяд. Който продължи чак до вечерта.
А вечерта като пуснахме музиката на сина, той като се видя в свои води и като се развилня, не можех да го позная!!! Танцува, пее, "прави смешки", както казваше като беше малък. Попикахме се от смях. Много весело! Истинска Коледа!!!
Да сме живи и здрави и дано "като сме най-зле, тъй да сме"!
